— Хмм… може би.
Миюки се загледа към течащата вода.
— Не съм много запозната с това. Не може ли просто да изчакаме…
Прекъсна я остър звън, отекващ надолу по стълбите към тях. Метал върху камък. Двете жени се спогледаха.
— Опитват се да проникнат вътре — каза Карън. Миюки я побутна към наводнения тунел. — Давай нататък!
Карън нагази и дъхът й секна от студената вода, покрила глезените й. В застоялия въздух се носеше остър мирис на сол. Миюки я последва, здраво стиснала чантата си. Продължиха нататък по дългия тунел. Плясъците под краката им отекваха напред и назад. Шумът ги държеше напрегнати.
Карън прокара отново пръсти по стената. Бе все така гладка, почти като от стъкло. Прекалено гладка, за да бъде изсечена с примитивни инструменти. Изглеждаше като естествен тунел, точно както бе предположила Миюки. Почука по стената.
— Недей! — викна Миюки.
Викът й стресна Карън. Тя отпусна ръка.
— Нали не искаш да се издавим?
— Но тунелът е оцелял векове!
— Въпреки това недей да чукаш по стените. След земетресенията и издигането един дявол знае колко крехки са станали.
— Добре — каза Карън, — ще я оставя на мира.
Насочи вниманието си напред към прохода, който сякаш започна да се разширява. Ускори крачка. Може би са стигнали края? Молеше се да има още един изход. Звънът на метал върху камък продължаваше да се разнася зад тях. Преследвачите им не бяха се отказали.
Нагазила във водата вече до колене, Карън забърза напред, но скоро спря. Огледа се със зяпнала уста. Тунелът продължаваше, но в тази част се разширяваше. Таванът се превръщаше в купол — също толкова гладък, колкото и самият проход. Ако беше с вулканичен произход, сигурно това място е било образувано от някакъв мехур.
Карън освети стените с фенерчето си. Таванът бе изпъстрен с парченца кварц. Отначало си помисли, че в тях няма никаква система, но след като се завъртя в кръг и ги огледа, разбра:
— Това е звездна карта. Виж, онова там е съзвездието Орион.
Миюки не изглеждаше чак толкова впечатлена. Погледна през рамо, когато зад тях се разнесе поредният удар.
— По-добре да продължаваме напред.
Карън отпусна фенерчето. Знаеше, че Миюки е права, но краката й просто не можеха да помръднат. Никога досега не бе откривано подобно нещо из островите на Южния Пасифик. Кой бе построил всичко това? Лъчът на фенерчето, насочен сега напред, освети част от стената на височината на кръста й. Вниманието и привлече ярко проблясване. Присви очи. В гладката стена бе издълбана малка ниша. Гнездо. Нещо вътре в него отразяваше светлината. Карън приближи към нишата.
Миюки понечи да каже нещо, но Карън я спря с ръка. Наведе се и погледна към малката вдлъбнатина. Вътре лежеше кристална звезда с големина на човешка длан. Петте върха заблестяха под лъча на фенерчето. Сякаш в звездата експлодира дъга. Когато отклони фенерчето, Карън забеляза дълбоки линии върху стената и направи крачка назад. За малко щеше да ги пропусне. Освети извитата стена.
— Господи!
Върху камъка имаше грижливо издълбани символи. Три реда. Очевидно някаква древна писменост.
Наведе се напред и докосна първия символ с пръст. Врязванията бяха точни и дълбоки, сякаш нанесени с инструмент с диамантен връх. Но въпреки прецизността самите знаци изглеждаха недоизкусурени. Груби йероглифи. Рисунки на животни и хора в неестествени пози и с променени форми. Странни образи и повтарящи се символи.
Карън наклони глава и премести лъча. Редовете продължаваха на височината на кръста й по целия мехур в тунела. Обърна се запъхтяна към Миюки.
— Трябва ми снимка на това.
— Какво? — Приятелката и я изгледа, сякаш бе полудяла. Карън се изправи и посегна към чантата на Миюки. — Снимай с камерата. Запази го. Не мога да рискувам да се загуби.
Миюки се намръщи.
— Какви ги дрънкаш? Трябва да се махаме оттук.
— Иманярите могат да ги унищожат. Или всичко отново да потъне в океана.
— Повече ме е грижа да не потъне заедно с нас. Карън я погледна умолително. Накрая Миюки въздъхна и и подаде чантата. Карън я задържа, докато дребната японка ровеше за малката си цифрова камера. Намери я и подаде фотографската си лампа на Карън.
— Ще ми трябва много светлина. Помогни ми.
Миюки се обърна към стената с вдигната камера. Бавно започна да се върти, докато не засне целия пояс древни знаци.
Докато работеха, Карън изведнъж проумя нещо.
— Това не са три реда — промърмори тя. — А един-единствен. Започва от кристалната звезда и обикаля по стената като канал на грамофонна плоча.