Джак прехапа устна. Не искаше думите му да звучат като брътвеж на луд. Прекара пръсти през косата си.
— Не зная. Колоната излъчваше някакви странни вибрации или хармонии. Обърка компаса ми. Усещах ги дори с кожата си. Побиваха ме тръпки.
— Защо не ми каза? — Лиза вдигна вежди.
— Не исках това да повлияе на прегледа на „Наутилус“. Ако имаше някакво друго обяснение, исках ти да го откриеш.
Бузите на Лиза почервеняха.
— За Бога, много добре ме познаваш! При всички положения щях да съм еднакво прецизна.
— Права си. Извинявай.
Лиза се измъкна от подводницата. Джаки помогна по стълбата. Очите й се стрелнаха към адмирала, след което отново се насочиха към Джак.
— Чарли се е затворил с Джордж и изучава онзи твой секретен диск. Ще видя дали са научили нещо. — Тя мина покрай него. — Наистина трябваше да ми кажеш, Джак.
— Какво е това според теб? Лиза сви рамене.
— Не знам, но си струва да се разбере. — Идвам и аз.
Робърт изпълзя изпод опашката на подводницата.
— Всички връзки са в идеално състояние, Джак — докладва биологът. — Ако се наложи да се гмурнеш още веднъж, нямаш никакви проблеми.
Джак кимна разсеяно.
— Робърт, би ли правил компания на адмирала за няколко минути? Има малко бренди в шкафа под микровълновата печка.
— Да, знам къде си го скрил. Но какво става?
— Ще ти кажем веднага щом научим повече подробности — отвърна Лиза и хвърли яден поглед към Джак, след което продължи нататък.
— Веднага се връщам! — извика Джак на адмирал Хюстън. Отговорът бе кимване и махване с ръка.
Джак последва Лиза към стълбата за долната палуба. Тя се спусна по стръмните стъпала преди него. На първото от долните нива се намираха лабораторията на Робърт, корабната библиотека и малкият кабинет на Чарли. Под тях бяха каютите на екипажа.
Лиза мина през лабораторията и стигна до покоите на Чарли. Почука на стоманената врата.
— Кой е? — обади се отвътре Чарли.
— Лиза и Джак. Отваряй!
След малко ключалката изщрака и вратата леко се открехна. Чарли надникна отвътре.
— Само исках да се уверя, че сте сами. — Гласът му беше възбуден. Геологът отвори вратата по-широко. — Влизайте, влизайте… трябва да видите това.
— Откри ли нещо? — попита Джак, след като влязохме.
— О, да, човече, може да се каже.
Лабораторията на геолога не бе по-голяма от едноместен гараж, но всеки квадратен сантиметър от нея бе използван максимално добре. Оборудването и инструментите бяха грижливо подредени по рафтовете — резачки за скали, бургии, сита, везни, магнитометри, дори комплект за анализ на вътрешната структура на минерали. Джак не знаеше за какво служат по-голямата част от инструментите. Тук бе царството на Чарли.
С двойната си докторска защита по геология и геофизика ямаецът можеше да постъпи в който университет пожелае. Но вместо това той се бе озовал на кораба на Джак, за да продължи изследванията си.
— Не съм гонил научни звания, за да се завра в някоя аудитория — бе заявил той преди седем години с блеснали от възбуда очи. — Не и при положение че навън има толкова неща за изучаване. Океанското дъно, Джак! Точно върху него са написани миналото и бъдещето на Земята. Там долу! То чака някой да го прочете. И този някой съм аз!
Сега очите на Чарли блестяха по същия начин и от възбуда и въодушевление. Геологът им махна да се приближат до работната му маса. Върху нея бяха настанени телевизор и видеоуредба.
Пред него стоеше прегърбен корабният историк. Професорът бе забол нос в екрана, присвиваше очи зад дебелите си очила и водеше записки в бележника си.
— Изумително… просто изумително — промърмори той, без да прекъсва работата си.
Лиза и Джак го наобиколиха, като се опитваха да видят и те нещо от образа на екрана.
— Какво откри? — попита Джак.
Сякаш едва сега Джордж забеляза присъствието им. Обърна се с широко отворени очи.
— Трябва да слезеш отново там! — възбудено каза той и хвана Джак за ръкава.
— Какво? Защо?
— Трябва да започнем от самото начало — намеси се Чарли.
Той насочи дистанционното и започна да връща записа. Джак гледаше как кристалното копие изчезва в мрака. Накрая Чарли спря превъртането и пусна диска. Обелискът бавно се появи отново, докато геологът говореше:
— Беше прав, Джак. Кристалът изглежда е естествено образувание. Анализирах записа много внимателно и доколкото мога да съдя по стените и равномерното пречупване на светлината, това би трябвало да е чист кристал.
— Но какъв? Кварц?
Чарли наклони глава, без да откъсва поглед от екрана. — Не. Просто кристал. Не зная. Поне засега. Но бих продал „Дийп фатъм“ за парченце от него.