— Задникът на змията! — В каменния блок бе изсечено изображение на звезда. — Дай ми кристала!
Миюки се втурна към чантата. Довлече я до Карън, отвори страничния джоб и измъкна кристалната звезда. Хвана я с две ръце, изсумтя и я подаде на Карън.
— Дръж.
Карън легна по корем и намести звездата във вдлъбнатината. Пасваше идеално. Затаи дъх, готова на всичко. Миюки стоеше до нея, подпряла брадичката си с юмрук.
Не се случи нищо.
Карън се изправи на колене.
— Какво има? Какво сме пропуснали?
— Може механизмът да е повреден.
Карън дори не искаше да си помисля за подобна възможност. Знаеше, че тунелът вече би трябвало да е изцяло потопен. Връщане назад нямаше. Бяха в капан. В очите й напираха сълзи и нещо я стегна за гърлото.
— И как точно кристалът ще разкрие тайния проход? — недоумяваше Миюки.
— Ами… не знам.
— Не спомена ли, че първият механизъм бил чувствителен на натиск?
Думите й прорязаха безнадеждността на Карън. Спомни си как олтарният камък се издигна нагоре, когато Миюки скочи от него. Механизмът наистина трябваше да бъде чувствителен на натиск и да реагира на промяната на теглото.
И тогава й просветна.
— Дръпни се! Дръпни се! — извика тя на Миюки и я помъкна настрани от каменния блок с кристала. — Тежим прекалено много!
— Какво? — не разбра Миюки, но все пак се отдръпна. Карън също се премести извън очертанията на каменния блок.
— Трябва да е балансиран според теглото на кристала. Нито повече, нито по-малко.
Двете жени отстъпиха. Карън гледаше напрегнато звездата. Пак нищо. В гърдите й се надигна отчаяние. Какво пропускаха?
Бавно се завъртя. Стените бяха гладки и празни. Никакъв отговор… Или може би не…
Завъртя се отново. Никакви стенни свещници. Никакви халки, в които да закрепиш факел.
— Мрак — промърмори тя. — Коремът на змията е скрит от слънцето.
— Какво?
— Изгаси лампата!
— Защо?
— Просто я изгаси! — Карън изгаси своето фенерче. Миюки се подчини и двете се озоваха отново в пълен мрак. — И сега какво…
Внезапен шум прекъсна Миюки. Камък върху камък. Карън замръзна, като се молеше да се е оказала права. Протегна се в напрегнатата тишина и хвана Миюки за ръката.
От пода се появи слънчев лъч и се заби като копие в тава на. Като примигваше от ярката светлина, Карън се отпусна на колене. Каменният блок с кристала потъваше в пода.
Карън пропълзя до ръба и огледа отворилата се шахта. Слънчевият лъч влизаше през пукнатина в лявата стена. Докато блокът се спускаше, пукнатината се разшири, разкривайки страничен тунел.
През него влизаше светлина. Зрението й се замъгли от сълзи на облекчение. Откриха изхода!
Каменният блок под тях най-сетне спря спускането си, откривайки широко отворен вход към тунела. Карън се претърколи на една страна и направи знак на Миюки да тръгне първа.
— Да се махаме оттук.
Трябваше само да скочат от височина около два метра. Ухилена до уши, японката грабна чантата си и изпълзя до ръба. Скочи в шахтата и коленичи, загледана към тунела.
— Дълъг е само няколко крачки! Виждам слънцето! Миюки се промъкна в прохода, за да направи място на Карън.
Тя побърза да я последва и скочи. За миг слънчевата светлина я ослепи, после видя в другия край на късия тунел синьото море, по което играеха ярки слънчеви зайчета. Обърна се и грабна кристалната звезда. Нямаше намерение да остави наградата си.
Сега тя бе много по-лека. Можеше да я държи и с една ръка. Веднага щом я вдигна, каменният блок започна да се връща нагоре, блокирайки изхода от вътрешната камера. Карън пъхна артефакта в джоба до бедрото си. Тежеше като оловна топка и шевовете на панталоните й изпукаха. „По дяволите, колко е тежко.“ Когато излезе от тунела и се озова под лъчите на слънцето, във врата й се допря студен метал и я накара да забрави за товара си.
— Не мърдай! — нареди някой на японски. Тя замръзна.
От стъпалото на пирамидата зад нея скочи втори мъж. С облекчение забеляза, че носеше полицейска униформа с емблемата на Чатан на ръкава си. Не бяха иманярите. Беше и наредено да се обърне с лице към пирамидата и да постави ръце върху камъка.
Недалеч Миюки говореше забързано на друг офицер, който държеше в ръка личната й карта. Най-сетне той кимна, обърна се към мъжа, който държеше Карън, и му махна да я освободи.
Карън отстъпи от стената.
— Получили са по телетипа предупреждението на Гейбриъл за иманяри и са били на път, когато са чули експлозията — обясни Миюки. — Докато стигнат дотук, иманярите били избягали. Нямало и следа от тях, затова останали при втората пирамида, за да я охраняват.