— Получихме съобщение от „Гибралтар“. Имат новини за катастрофата.
Джак отключи вратата. Надяваше се да са открили някакъв конкретен отговор, нещо, което ще направи ненужни евентуални нови потапяния.
Робърт стоеше на прага. Махна с ръка на всички.
— Пращат ни копие от записа на разговорите в пилотската кабина.
— Да вървим — каза Джак.
— Каквото и да са открили, всичко се пази скрито-покрито — разпалено продължи да обяснява биологът. — Видях изражението на адмирала, когато му докладваха по секретната линия. Изобщо не беше щастлив. Поиска да му пратят по факса пълно копие на записа.
Джак забърза, изкачи се по стълбите на главната палуба и оттам — нагоре към мостика. Вътре откри двама помощници на Хюстън — в униформи, въоръжени, неподвижни и напрегнати. Същински близнаци булдози.
В капитанското кресло се бе настанил счетоводителят на „Дийп фатъм“.
— Къде е адмиралът? — попита Джак.
Кендъл Макмилън посочи към затворената врата на свързочната рубка.
— Вътре. Каза да го изчакаме.
Джак намръщено погледна към затворената врата. Това бе неговият кораб. Не му харесваше някой да не го допуска до сърцето на собствения му кораб — дори да е адмирал. Тръгна към вратата, но двамата здравеняци се изпречиха на пътя му с ръце върху пистолетите си.
Преди да избухне конфликтът, вратата се отвори. Първо бе кучето на Джак. Елвис излезе от свързочната, като размахваше опашка. Появи се и адмиралът. Джак отвори уста да смъмри стареца, но я затвори отново, когато видя колко бледо е лицето на Марк Хюстън. Челото на адмирала бе покрито с дълбоки бръчки.
— Какво има? — попита Джак.
Хюстън се огледа. Целият екипаж на кораба се бе натъпкал в малкото помещение.
— Може ли да пийнем по нещо някъде наблизо?
Джак направи знак на останалите да се махнат и се обърна към стария си приятел.
— Елате. Имам бутилка двадесетгодишно уиски в каютата си.
— Точно каквото ми предписа докторът — с мъка се усмихна адмиралът.
Джак го заведе до каютата си, отвори вратата и я задържа пред стареца. Щом влязоха, Хюстън кимна към вратата.
— Заключи.
Джак се подчини и посочи към двата кожени стола пред лавиците с морски сувенири. Хюстън отиде до тях и докосна един стар секстант.
— Същият ли е, който аз ти дадох?
— Да, след като приех мисията на совалката.
Хюстън се обърна и се отпусна с дълбока въздишка в единия стол. За първи път Джак видя истинската му възраст. Изглеждаше смазан и победен.
— Значи все пак не си изхвърлил съвсем миналото си — той посочи назад към секстанта.
— Не и важните неща.
Джак отиде до шкафа и извади бутилката уиски и две чаши. Хюстън кимна. Помълча известно време.
— Джак, реши ли дали ще помогнеш при изваждането на части от Еър Форс 1?
Джак въздъхна. Наля по два пръста във всяка от чашите. Знаеше, че Хюстън обича уискито чисто.
— Не, сър… все още правим преглед на подводницата.
— Хмм… — промърмори адмиралът и взе подадената му чаша. Отпи разсеяно — очевидно обмисляше нещо. Накрая остави чашата си на масичката от тиково дърво. Бръкна във вътрешния си джоб и извади сгънати листа. — Може би това ще ти помогне да решиш — каза той и му подаде листовете.
Джак ги хвана, но адмиралът не ги пускаше.
— Това е секретна информация. А ако ще ни помагаш, трябва да бъдеш в течение — каза той и едва тогава пусна доклада.
Джак отиде до стола си.
— От черната кутия в кабината ли е?
— Да, последните минути преди катастрофата.
Джак седна и бавно разгъна листовете. При цялото си нежелание да продължи участието си в операцията, не можеше да устои на любопитството. Зачете се.
Боинг 27 — 200B
(ОБОЗНАЧЕНИЕ: VC — 25A)
18:56
КАПИТАНЪТ: Хонолулу, тук е Виктор Чарли Алфа. Обновете данните за метеорологичната ситуация. На няколко пъти здравата ни раздруса.
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Защо не отговарят?
КАПИТАНЪТ: Хонолулу, тук е Виктор Чарли Алфа. Моля, отговорете. Имаме проблем с радара и компасите. Можете ли… Дръж се!
[силен тътен и трополене]
НАВИГАТОРЪТ: Какво беше това, по дяволите?
КАПИТАНЪТ: Поредната въздушна яма. Опитай да се издигнеш.
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Издигам се на десет хиляди и шестстотин метра.
НАВИГАТОРЪТ: Получавам противоречиви данни от ВНС11. Омега, радарът, секстантът… пълна каша. Ще се опитам да определя местоположението на ръка.
КАПИТАНЪТ: Да се стегнем, момчета.
ПЪРВИЯТ ОФИЦЕР: Много е тежък, сър. Не може да се издигне повече.
КАПИТАНЪТ: Какво?
НАВИГАТОРЪТ: Пълна безсмислица. Засичам земя пред нас.
КАПИТАНЪТ: Трябва да е остров Уейк. Ще се опитам да хвана някоя местна радиостанция. [пауза] Остров Уейк, тук е Виктор Чарли Алфа.