Джим въпреки все по-нарастващия гняв забеляза, че на бюрото на вицеадмирала лежи един екземпляр от сценария.
— Нат Дрейк, моят продуцент — същевременно и приятел, — измисли всичкото! Той държеше на Триъгълника на Сатаната и на външните снимки. Самият сцераний, естествено, измислих аз и аз го и написах.
— Ако информациите ми са точни, мистър Блънд, филмовата компания „Албатрос“ също снима филм на подобна тема, на около сто мили източно от „Мария Целеста“, и снимките са завършили без никакво произшествие. Какво мислите за това, мистър Блънд?
— Нищо… Какво бих могъл? Преди всичко: те започнаха с шест седмици по-рано! Второ: те снимат някаква история с летящи чинии и космически вампири… и… и корабът им се нарича другояче! Разберете, мистър вицеадмирал, нямам нищо общо с всичко това! Нат ме потърси по телефона и дяволски бързо, за една седмица поиска от мене завършен сценарий. Освен това изрично наблегна, че на него му трябва нещо ново, нещо съвсем различно за Триъгълника на Сатаната, различно от всички досегашни салати! Е, аз пък — вярвате или не — просто погледнах такова… талията и краката на жена си… и това… четката за прах… тъй като в този момент чистеше из кабинета ми… и ми дойде на ума митът за Куетцалкуатл — древната легенда за Великата Змия с пера. След това, на тази база, разработих целия сценарий!
Вицеадмиралът подскочи.
— Ясно, мистър Блънд! Все пак… какво мислите?… Къде са?! Какво всъщност се е случило с тях?!
Ушите на Джим порозовяха, гласът му стана застрашително сериозен, почти шепнещ. Обхвана раменете на вицеадмирала и поверително зашепна в ухото му:
— Случило се е това, че… че Великата Змия веднага след привършването на акцията там, долу, е заповядал да обезглавят главния министър на „интендантите“, Витцлипохтли, задето му е доставил такава негодна стока! И… и… ако има телепатия, колкото се може по-бързо ще се освободи от тях! Та от това зависи бъдещето на подводната империя, на целия, АЦТЛАН! Ами че ако онези останат долу, мога да уверя Великата Змия, че в най-скоро време цялата му подводна империя ще се разпадне, ще загине!
Вицеадмиралът отскочи от Джим, сякаш го беше ощипала бълха, и се завъртя из стаята, като че ли търсеше скрилия се някъде из ъглите невидим подводен император… Джим облекчено се разсмя.
Когато се усети как се е пошегувал с него Джим, вицеадмиралът въздъхна, отвори барчето и извади бутилка „Мартел“. Наля в две чаши, след това внимателно заключи обратно бутилката.
Джим, все още ухилен, протегна ръка към чашата.
— Надявам се, че сте основно запознат със сценария, мистър Халърд? — попита. — Тъй като виждам един екземпляр от него на бюрото ви… Така че — явно сте разбрали — какво беше това, което ви разказах преди малко.
— Сссъжалявам, но… ннно се сстраххувам, че ннне съвсем… — заекна вицеадмиралът.
— Естествено, един нов вариант за завършване на филма! — ухили се Джим. — Такъв, в който победител е Великата Змия.
Изведнъж телефонът иззвъня. Вицеадмиралът веднага вдигна слушалката.
— Ало?!… Да… адмирал Халърд!… Как?!… Къде?!… На осем мили южно от Кейп Канаверал… на една пясъчна плитчина?!… Всичките 343-ма?!… Живи и здрави?! Какво… невероятно! Фантастично!… А… какво казват?! Как? Пълна амнезия?!… Да. Разбирам. Веднага ще се разпоредя, господин адмирал! Разбрах! Край.
Още при споменаването на Кейп Канаверал Джим въздъхна, след което с бавни стъпки отиде до барчето и превъртя ключа. Наля си от коняка и сякаш повдигна чашата си към някой невидим… Мърмореше си нещо за някакъв „стар воин“, в когото, както се казва, „не се е излъгал“…
Когато остави слушалката, вицеадмиралът за известно време стоя с отворена уста, като риба на сухо. Джим бързо наля и на него и веднага започна да се сбогува.
— Благодаря ви за гостоприемството, мистър вицеадмирал! Виждате ли, всичко се оправи! Сега обаче спешно бих искал да си намеря някой самолет, не бих искал да изпусна нощното кимане на щуките в Инвърнес! Апропо… като че ли исках да ви кажа още нещо… Но какво?!
Джим вече стоеше на прага и като че ли напрегнато мислеше нещо.
— Да! Бих искал да обърна вниманието на военноморския флот върху нещо. Една дреболия, която може да революционизира цялата морска доктрина!
Вицеадмиралът се вкопча в ръката на Джим.
— Кажете… само кажете, скъпи мистър Блънд! Имаме още няколко минути до тръгването на самолета!… Каква е тази дреболия?
Джим за втори път поверително прегърна вицеадмирала и зашепна в ухото му: