Как няма да се радват, има си хас! Нали няма да отговарят пред историята за смъртта на „невинни“ хора.
Но защо да са „невинни“? Затова ли, че според техните хартишки, според техните юридически правила нещо си там не било изрядно? Но какви хартишки, какви юридически правила могат да бъдат закон за диктатурата на пролетариата? За диктатурата на пролетариата има само един закон — интересите на тази диктатура. И за истинския чекист не бива да съществуват други закони. Съществуват ли, значи той не е истински чекист.
Каменев стана.
— Другарю Сталин, другари членове на Политбюро. От мое име и от името на другаря Зиновиев заявявам, че сме съгласни с предложените условия и сме готови да застанем пред съда. Но ви молим да ни обещаете, че никой от бившите опозиционери няма да бъде разстрелян сега и в бъдеще за предишната му опозиционна дейност.
Уж преодолявайки минутната си слабост. Сталин уморено каза:
— То се разбира от само себе си.
Зиновиев и Каменев бяха откарани от Кремъл обратно в затвора със същата лимузина, но вече в други килии: с легла, застлани с чисто бельо, веднага ги изпратиха в банята, започнаха добре да ги хранят, лекарят установи необходимата диета за Зиновиев. Двете седмици преди съда хората, с които те се срещаха, се държаха коректно.
И въпреки това на 19 август 1936 година в дванайсет часа и десет минути, когато ги изведоха пред съда в Октомврийската зала на Дома на Съюзите, Зиновиев изглеждаше зле: подпухналото му лице с набъбнали под очите торбички беше сиво, землисто на цвят. Задъхвайки се от астмата, той широко отваряше уста и гълташе въздух, веднага откопча и свали якичката на ризата си и през цялото време седя така, без якичка.
И лицето на Каменев беше сиво, землисто, имаше кръгове под очите, но той изглеждаше по-бодър от Зиновиев, непрекъснато се взираше в залата с надеждата да види познати, дълги години бе работил като председател на Моссъвет, познаваше всички що-годе известни партийни дейци в Москва, но не видя в залата никого от тях. Тя бе изпълнена само с цивилно облечени редови служители от НКВД.
Ягода и другите ръководители на комисариата слушаха процеса от съседната стая.
Само Рейнголд изглеждаше здрав, сякаш го бяха докарали не от затвора, а направо от къщи. Говореше убедено, а когато Вишински объркваше нещо, искаше думата за уточнение и дипломатично го поправяше.
Ала усърдието на Рейнголд беше излишно. Всички подсъдими добре бяха запомнили сценария и отговаряха точно както искаше прокурорът. Дори нещо повече: в хода на процеса те назоваха като участници в заговора Соколников, Смилга, Риков, Бухарин, Томски, Радек, Угланов, Пятаков, Серебряков, Мдивани, Окуджава, командира на корпус Путна, командира на корпус Примаков, командира на дивизия Дмитрий Шмит. В последното си слово всеки изцяло призна своята вина, призна, че е убиец, терорист, бандит.
И само Иван Никитич Смирнов наруши сценария. Както бе обещал на Молчанов, той призна, че през 1932 година е получил от Троцки инструкция за терор, но тъй като на 1 януари 1933 година е бил арестуван и оттогава се е намирал в затвора, не е вършил никаква терористична дейност. В хода на процеса Смирнов отричаше съществуването на „център“ и опровергаваше показанията на Мрачковски, Зиновиев, Евдокимов, Дрейцер, Тер-Ваганян, Каменев.
На някои въпроси Смирнов изобщо не отговаряше.
Вишински поиска разстрел за всички обвиняеми.
През нощта на 23-и срещу 24-и август в два часа и трийсет минути съдът произнесе присъдата: за всички подсъдими смърт чрез разстрел.
Според закона осъдените разполагаха със 72 часа, за да подадат молба за помилване.
Ала още сутринта на 24 август всички осъдени бяха изведени на разстрел.
Зиновиев изгуби самообладание и истерично закрещя името на Сталин, заклевайки го да изпълни обещанието си, гласът му ехтеше по целия затвор. За да прекрати тези крясъци, придружаващият Зиновиев лейтенант го вкара в една празна килия и там го разстреля с пистолета си.
Каменев беше зашеметен, не отрони нито дума, прие смъртта мълчаливо.
И само Иван Никитич Смирнов извървя коридора на затвора спокойно и смело, а преди разстрела каза: „Заслужихме си го с нашето недостойно поведение пред съда.“
Дъщерята на Смирнов Олга и съпругата му Роза веднага са арестувани и през 1937 година — разстреляни.
През същата 1937 година са разстреляни синът на Зиновиев — Степан Радомисълски, съпругата на Бакаев — Ана Петровна Костина, член на партията от 1917 година, братът и племенникът на Мрачковски, братът на Тер-Ваганян Ендзак. Съпругата на Тер-Ваганян Клавдия Василевна Генералова е арестувана през 1936 година и 17 години прекарва по лагери.