Вадим би могъл да каже, че не са изпратили именно защото той, Вадим, се е противопоставил. Но не смееше да лъже, страхуваше се да не би Алтман да го хване в лъжа и тогава ще стане лошо, много по-лошо. Затова каза:
— Лично аз бях против и затова се обърнахме за съвет към Иван Григориевич Будягин, бащата на Лена, нали знаете, той е заместник на Орджоникидзе, та той каза, че не бива да изпращаме никакво писмо.
— Ето това е, — доволен каза Алтман, — сега е що-годе ясно, наистина не всичко, но някои неща.
Сложи пред себе си бланка за разпит, взе писалката и започна да пише протокол.
Вадим седеше срещу него и не смееше да помръдне.
Алтман писа дълго, отначало надничаше в листчето, където бяха записани Елсбейн, Ершилов и Сергей Алексеевич, после в листчето, където бяха записани Лена, Нина, Макс.
Вадим разбираше, че сега може да извикат тук и съучениците му, и всички, които бе назовал. Е, и какво от това? Не изпитваше угризения на съвестта. Нали него го извикаха, разпитват го, защо да не извикат и тях? Не е казал нито една лъжлива дума, никого не е наклеветил, никого не е предал, каза всичко, както си беше. И ако ги извикат, нека и те кажат всичко, както си беше. Защо трябва да жертвува себе си, в името на какво и на кого? Не, той няма да жертвува себе си, и те могат да не жертвуват себе си — ще кажат истината и нищо лошо няма да им се случи.
Алтман най-сетне свърши с писането и подаде листовете на Вадим.
— Четете, правилно ли съм записал всичко?
Вадим зачете. Всичко беше записано правилно, но се получаваше страшна картина. Вица е разказал Елсбейн в присъствието на Ершилов, а той, Вадим, го е разказал на своя бръснар Сергей Алексеевич. Във всеки разговор Сергей Алексеевич с явна симпатия споменава Троцки. От неговите думи излиза, че всички обвинения срещу Троцки са безпочвени. Заявлението в защита на осъдения контрареволюционер Панкратов е предложила да напишат Нина Иванова. Този въпрос се е обсъждал в жилището на заместник-народния комисар И. Г. Будягин, обсъждали са го той, Вадим, Нина Иванова, Елена Будягина, Максим Костин. По указание на заместник-народния комисар И. Г. Будягин заявлението не е изпратено.
И колкото по-нататък четеше Вадим, толкова повече се свиваше сърцето му. „Сергей Алексеевич споменаваше Троцки с явна симпатия…“ Сергей Алексеевич най-вероятно е доносник (хак му е), но все пак Вадим не може да твърди, че той е споменавал Троцки „със симпатия“, това по-скоро беше насмешка. После — „заявлението“ се обсъждало… „по указание на Будягин“. Това напомня някаква организация. Впрочем зависи как се тълкува.
— Е — чу той тихия бавен глас на Алтман, — какво не ви харесва тук? Съветвам ви да не се задълбочавате в стилистичните и граматичните тънкости. Те не са съществени. Съществено е съдържанието.
Валим никак не бе очаквал да чуе такива думи от Алтман, беше сигурен, че Алтман дори не ги знае, но излиза, че ги знае. Как не можа да усети, че е интелигентен човек?
А междувременно Алтман продължи:
— Кого искате да спасявате? Излишно е. Всеки от тях ще може сам да се оправи. Уверявам ви. А себе си можете да спасите само по един начин: като подпишете протокола. Защо ли? Защото протоколът съдържа истината.
Би трябвало да възрази. Но е безполезно да възразява. Само ще ядоса Алтман. Е, ще постигне промяна на някоя дума, какъв е смисълът? Най-важното е да излезе оттук.
Чувствувайки как Алтман следи ръката му, Вадим подписа протокола.
Алтман взе листовете, сложи ги при протокола, подписан миналия път, затвори папката, прибра я в чекмеджето, облегна се назад, погледна Вадим съвсем другояче, погледна го дружелюбно.
— Вадим Андреевнч, разбирате ли какво подписахте сега?
— Подписах го честно.
— Да, честно, и аз ценя това.
Изчезна палаческото му примижаване, изчезна истеричността, с Вадим разговаряше спокоен, интелигентен, благоразположен човек.
— Повтарям, аз ценя това, ценя го високо, както ценя вашата литературна работа. Оцених високо последната ви статия за Камерния театър. Дори се учудих как сте могли да я напишете така разстроен, а не може да не сте били разстроен след нашето запознанство. Кой знае защо, хората смятат, че е опасно да се запознават с нас, а това не е вярно, полезно е човек да се запознае с нас. Та така статията е хубава, макар че отделни моменти будят не възражения, ами… как да се изразя?… Дребни забележки. Дори не по същество, а по форма. Но не това е най-важното. Най-важното е друго: на ваше място някак бих дезавуирал интервюто с Коонен.
И погледна Вадим.
Вадим беше смаян, не бе предполагал, че Алтман така добре е осведомен за него.