— По-добре мъжко — отговори Вадим.
— Добре… Казвате се Вадим… Искате ли Вацлав? Харесва ли ви — Вацлав?
— Да.
— Добавете тогава: „Ще предавам сведенията си с подпис Вацлав.“ Написахте ли? Сега подпишете… Така. Сложете и датата. Коя дата сме днес?
31.
Преди закуска Сталин излезе в градината, разходи се по алеите.
Цъфтяха макове, и шибоите изпъкваха добре на фона на тревата: бели, небесносини, тъмновиолетови. Но малко по-нататък имаше неизвестни за него цветя с дълги стъбла, виждаха се от верандата, по средата бяха увити като с бинт с черна хартия. Защо на цветята има хартия? Защо е черна? Неприятно е за гледане.
Валя, сервитьорката, донесе закуската.
ТОЙ я привика с пръст, изведе я на терасата, посочи й цветята.
— Какво е това?
Валя се разсмя.
— Това са гладиоли, Йосиф Висарионович. Долните им пъпки разцъфват по-рано от горните. А е по-красиво, когато цъфтят едновременно. Затова долните пъпки се увиват с черна хартия, за да не разцъфнат преди горните. И в Зубалово правехме така…
Тя уплашено млъкна, спомни си, че Власик й бе забранил да споменава Зубалово.
Сталин нищо не отговори, сърдито изгледа Валя, върна се в стаята и без да докосне закуската, си наметна шинела и тръгна към портичката.
Валя объркано се загледа подире му, в очите й бликнаха сълзи — дожаля й за Йосиф Висарионович, тя го обиди, не искаше, но го обиди, какъв грях, замина, без да закуси, колко лошо се получи… Кой дявол я накара да спомене Зубалово?
Колата се движеше по тесния път, извеждащ на Можайското шосе. Сталин не обръщаше внимание на седналия до шофьора половник, не забелязваше появилите се по пътя отпред и отзад коли на охраната. Той поглеждаше смърчовете отдясно, брезите и трепетликите отляво — цялата гора е претърсена, проверена, невидимо се охранява, но той може да получи куршум в тила или в челото именно от охраната. Паукер го уверява, че всеки охранник следи не само пътя, но и съседа си охранник и затова са изключени всякакви „случайности“, така се изрази този мошеник Паукер. И въпреки това тези мрачни смърчове, тези есенно окапващи брези и трепетлики, плътно оградили пътя, бяха неприятни, внушаваха му тревога.
Сталин се почувствува по-спокоен, когато колата излезе на Можайското шосе и полетя по него, после по улица „Дорогомиловская“ — тук ги няма онези смърчове, онези брези и трепетлики, зад всяка от които се крие невидим стрелец — знаеш ли го по кого ще стреля. Тук е улица, охраната е добре организирана, движението е спряно, тук действува страхът…
В древни времена, когато по улиците е минавал властелин, поданиците му са били длъжни да падат по очи и да лежат, без да вдигат глави, изразявайки уж робското си покорство и смирение. Не, друга е била причината: хората е трябвало да лежат, без да повдигат глави, за да се изключи всяка възможност за покушение; сабята на охранника незабавно е отсичала всяка повдигната глава. Не са били лоши тези порядки. Знаели са древните как да се пазят от тълпата. Но виж, не всички са знаели как да се пазят от дворцови преврати…
Правилно ли постъпи ТОЙ, като наруши обещанието си да запази живота на Зиновиев и Каменев?
Правилно постъпи.
Защо беше правилно?
Защото процесът отговаряше на интересите на партията и държавата, признанията на подсъдимите отговаряха на интересите на партията и държавата.
Да пощади подсъдимите за престъпленията, които си признаха, би означавало да постави под съмнение достоверността на признанията им, достоверността на техните чудовищни престъпления.
Да ги пощади би означавало да обяви за простими такива чудовищни престъпления.
Да ги пощади би означавало да поощри и други подобни престъпления.
Да ги пощади би означавало да нанесе непоправима вреда на партията и държавата.
Виктор Юго е казал: престъпникът си остава престъпник независимо дали носи дрипи на каторжник или корона на монарх. Красива, но чисто по френски безсмислена фраза. Престъпникът се ръководи от лични мотиви, владетелят — от интересите на държавата и затова не може да бъде престъпник, защото само владетелят решава кое отговаря на интересите на държавата и кое не отговаря.
Ленин много говореше за правда и искаше правда. Вярно, Ленин беше велик революционер, но революционер, възпитан, за съжаление, със западни представи за морал и нравственост и затова нелишен от някои буржоазни предразсъдъци.
„Съвест“ е абстрактно, празно понятие. „Съвест“ е прикритие на инакомислието: „Аз не съм политик, нямам политически възгледи, имам само съвест.“ Хитра и ловка формулировка.
Хората, надарени с така наречената съвест, са хора опасни. Те смятат, че имат право сами да решават кое е нравствено и кое е безнравствено и разпростират това право върху всичко, включително и върху политиката. Така наречената съвест им позволява да съдят за действията на партията и държавата, тоест за НЕГОВИТЕ действия. Така наречената съвест им позволява да имат убеждения, различни от НЕГОВИТЕ убеждения. Това трябва да се пресече веднъж завинаги.