Навремето Маркс е писал, че никой не може да бъде хвърлен в затвора заради своите политически и религиозни убеждения. Лесно му е било на Маркс да пише така — той не е притежавал държавна власт. И Маркс си е носил буржоазните предразсъдъци. Ако бе притежавал държавна власт, щеше да съобрази, че политическите възгледи бързо се превръщат в политически действия, че инакомислещият човек е потенциален враг.
Ленин създаде партия, способна да завземе и удържи властта. Но такива партии вече са съществували в историята на народите. Те са завземали и удържали властта, но са я удържали само известно време.
ТОЙ създаде партия, която ще удържи властта завинаги.
ТОЙ създаде партия от съвършено нов тип, партия, различна от партиите от всички времена, партия, която не само е символ на държавата, но и единствена обществена сила в държавата, партия, членуването в която е не само най-важното качество на членовете й, но и съдържание и смисъл на живота им. ТОЙ създаде идея за партията като такава, като един вид абсолют, заменящ всичко: бог, морал, дом, семейство, нравственост, закони на общественото развитие.
Такава партия в историята на човечеството не е съществувала. Такава партия е гаранция за непоклатимостта на държавата, на НЕГОВАТА държава.
Но щом партията е абсолют, значи и вождът й е абсолют. Именно вождът на една партия е висшето въплъщение на нейния морал и нравственост.
И онова, което прави ТОЙ, е морално и нравствено. Друг морал и друга нравственост няма и не може да има. И моралът, и нравствеността трябва да служат на държавата, да отговарят на интересите на държавата, на НЕГОВИТЕ задачи.
Сега главната задача е кадровата революция. За да унищожим днешните и бъдещите врагове, трябва преди всичко да унищожим предишните врагове.
Излязоха на Бородинския мост. Сталин го харесваше. Харесваха му мощните каменни подпорни стълбове, на които почиваше, харесваха му обелиските в чест на Бородинската битка с металните мемориални плочи, харесваха му заоблените колонади с военните атрибути. Силна, солидна, красива архитектура. Ето така трябва да се строи, а не като днешните архитекти формалисти: тромави, безизразни кутийки.
Изкачиха се до Смоленския площад, навлязоха в Арбат.
Сталин отново се замисли.
И тъй, първият етап е проведен, първият процес приключи, подсъдимите са разстреляни.
Какви са уроците от този процес? Той безспорно оправда провеждането си. Със Зиновиев и Каменев е свършено завинаги, свършено е физически и политически. Това първо.
Второ: на процеса прозвучаха имената на Пятаков, Радек, Соколников, Серебряков и други троцкисти. Те вече са арестувани, води се следствие по делото на „Паралелния център“, в който са членували. Но обвиненията в терор не са достатъчни. В края на краищата терорът е една от формите на борба. Марксистите официално не признават терора, но не защото бил безнравствен, а защото не е ефективен. А есерите например го намираха ефективен и го използуваха. И народоволците го използуваха. В руското революционно движение индивидуалният терор има стари и дълбоки корени. Ако раздухваме тази тема, тя може да пусне корени в съзнанието на младежта. Ще се намерят подражатели. Това не бива да се допуска. Ето защо на членовете на „Паралелния център“ трябва да се предявят други, не по-малко сериозни обвинения.
Трето: бяха споменати имената на Бухарин, Риков, Томски, Угланов и на други десни, тоест създадена е основа за съд и над тях.
След като в съда бе споменато името му, Томски се застреля на 22 август във вилата си в Болшево. Централният комитет осъди този факт. Но с постъпката си Томски само потвърди сериозността на обвиненията срещу него и следователно срещу всички бухаринци.
Четвърто: бяха споменати и арестувани няколко военни — командирите на корпуси Путна и Примаков, командирът на дивизия Шмит, което създава основа за ликвидиране на военните заговорници начело с Тухачевски.
Това са положителните уроци от процеса. Но има и отрицателни. Главният отрицателен резултат е лошата му подготовка, недомислието и неточността в дреболиите, които позволиха на мошеника Троцки да организира в буржоазната преса опровергаваща кампания.
Разбира се, такава кампания трябваше да се очаква, но гафът с Голцман е възмутителен. Точно една седмица след разстрела на подсъдимите официалният орган на датското правителство вестник „Социалдемократен“ публикува съобщение, хотел „Бристол“, където според показанията на Голцман той се бил срещнал със Седов и оттам отишли при Троцки, бил съборен още през 1917 година и в Копенхаген нямало друг хотел „Бристол“.