Това е голям гаф. Нагласил го е Ягода, за да опорочи процеса. Да, ТОЙ им подсказа мисълта за среща на Голцман с Троцки, но защо са избрали несъществуващ хотел, защо изобщо решиха да е в хотел? Голцман можеше да каже, че са се срещнали на гарата. Нали Голцман даде показания, че е заминал за Копенхаген от Берлин специално, за да се срещне с Троцки. Тъй че Седов може да го е посрещнал на гарата и да го е завел при татенцето си.
Толкова е ясно, толкова е просто. Не, измислиха тоя хотел, на всичко отгоре и несъществуващ. Такива гафове повече не бива да има. Но и Ягода вече няма да го има.
Ягода седеше срещу Сталин, оправдаваше се за гафа с „Бристол“: някой от сътрудниците сбъркал списъка на хотелите в Осло с Копенхагенския, „Бристол“ имало в Осло. Този сътрудник е строго наказан.
— Как е наказан? — попита Сталин.
— Понижен е в звание, прехвърлен е на работа в Управлението на лагерите.
Сталин го изгледа тежко.
— Това е вредителски акт, преднамерен акт, замислен за дискредитиране на процеса. Виновният следва да бъде предаден на Военния трибунал. И онези, които са го тласнали към тази постъпка, също да се предадат на Военния трибунал.
— Слушам — отговори Ягода, — но този служител, казва се Дяков…
— Не ме интересуват имената на вредителите, провалящи задачите на партията — прекъсна го Сталин.
— Слушам — устните на Ягода нервно потрепваха, — този служител е направил грешката сам, объркал е списъците на хотелите в Осло и Копенхаген…
— Сам… — Сталин се бе втренчил в Ягода. Спасява хората си, пази ги от удари… — Добре, нека сам да отговаря за всички.
Замълча, после попита:
— Къде се намират троцкистите, които не дадоха показания?
— Засега са тук в Москва.
— Разпитайте всички отново и онези, които откажат да дадат показания, предайте на Военния трибунал като терористи. Решенията на трибунала да не се разгласяват. Колкото до активните терористи, които нито веднъж не са капитулирали, нека не заемат вече места в лагерите. Няма място за тях на съветска земя — нито в лагери, нито в затвори, нито в заточение. Освободете от тях съветския народ.
— Слушам — устните на Ягода все така трепереха.
— Тези хора са завинаги врагове на партията, врагове на съветската държава. Поведението на Смирнов на съда го доказа напълно очевидно, той излезе пред съда тъкмо за да компрометира съда. Нека за това да понесат отговорността неговите съмишленици. Стига! Вече десет години се разправяме с тях. Държавата ни си има по-важни работи от храненето на заклетите врагове на съветската власт.
— Слушам.
Сталин се поусмихна: страх го е да поема отговорност, страх го е да върши каквото и да било без документи, без протокол, без признания, без обичайната формалистика.
— Изпратете по лагерите хора за произнасяне на присъдите като пълномощници на ОСО.
Сталин отново прикова в Ягода тежкия си поглед. Надява се, че там те пак ще се захванат с казуистика, пак ще си приготвят оправдателни документи. Не, няма да дочакат.
— Да не се правят никакви дознания, да не се предявяват никакви обвинения — заключи Сталин, — нека началниците на лагери съставят списъци на кадровите троцкисти, продължаващи в лагерите и затворите своята контрареволюционна дейност, своите троцкистки контрареволюционни разговори, своите антисъветски изказвания. И точно по тези списъци да се издадат присъдите. И веднага да се изпълнят.
— Слушам — покорно повтори Ягода.
— И последното — Сталин все така не откъсваше от Ягода тежкия си поглед. — Участниците в „Паралелния център“ трябва да признаят не само участието си в терора, с цел да се завземе властта, но и намерението си да реставрират в Съветския съюз капитализма с помощта на фашистка Германия и милитаристка Япония, разбира се, срещу големи териториални отстъпки на тези страни. Да речем: На Германия — Украйна, на Япония — Далечния изток…
Помълча и попита:
— Разбрахте ли задачата си?
— Разбира се — побърза да отговори Ягода.
— Надявам се, че ще се справите с нея?
— Разбира се — с неочаквано твърд глас отговори Ягода. Устните му вече не трепереха. Сталин ще забележи и най-дребната проява на колебание и ще загуби доверието си в него.
Щом Ягода излезе, Сталин нареди да влязат Паукер и Власик. Те отдавна чакаха в приемната. Сталин им каза, че след два часа заминава за Сочи от Курската гара.