Никой, нито Паукер, нито Власик, никога не знаеше кога и от коя гара Сталин смята да замине от Москва. Винаги им го съобщаваше в последната минута. Това му бе станало обичай и затова НЕГОВИЯТ влак в Москва и параходът му в Горки вече от две седмици чакаха в пълна готовност.
Този път параходът не бе нужен. Сталин каза, че ще пътува за Сочи направо от Москва, а не през Горки и Сталинград, както правеше понякога.
В отпуск бяха и повечето членове на Политбюро. Но Ежов бе останал в Москва, ръководеше подготовката на процеса срещу „Паралелния център“, открито и грубо се намесваше в работата на Ягода.
Беше ясно, че Ежов се намесва в работата му не просто като секретар на ЦК, наблюдаващ органите на държавна сигурност, по специално нареждане на Сталин, чието доверие Ягода бе загубил, така можеше да се обясни грубостта, високомерието и безочието на Ежов.
Ягода разбираше какво значи да загубиш доверието на Сталин изобщо, а особено да го загуби той, Ягода: прекалено много знаеше. Човек не оставя жив свидетел, в когото няма доверие.
Всичко беше така, но нали покрай него и Хенрих Ягода изкара една добра школа. Имаше своя шанс — познаваше разпределението на силите в Политбюро.
Към края на август членовете на Политбюро започнаха да се прибират от отпуск, прибраха се всички, освен Сталин, Жданов и Микоян. Ягода веднага постави за разглеждане в Политбюро въпроса за процеса срещу Бухарин и Риков, тъй като те бяха кандидат-членове на ЦК.
Сметката на Ягода излезе вярна. За даване на Риков и Бухарин под съд гласуваха само Каганович, Ворошилов и Молотов.
На десети септември в „Правда“ излезе съобщение, че следствието по обвинението срещу Риков и Бухарин е прекратено поради липса на доказателства за тяхната престъпна дейност.
Но този ход не спаси Ягода, обратното, само ускори падането му.
На 25 септември 1936 година от Сочи в Москва, в Политбюро се получи телеграма, подписана от Сталин и Жданов: „Смятаме, че е абсолютно необходимо другарят Ежов спешно да бъде назначен на поста народен комисар по вътрешните работи. Ягода определено се показа неспособен да разобличи троцкистко-зиновиевския блок. ОГПУ изостава с четири години в тази работа. Това е забелязано от всички партийни работници и от повечето представители на НКВД.“ Последните три думи означаваха, че освен Ягода, другите ръководители на НКВД трябва да си останат по местата.
След няколко дена Ежов бе назначен за народен комисар по вътрешните работи, а Ягода — за народен комисар по съобщенията. Заемалият тази длъжност Риков бе освободен, без да бъде посочено ново назначение за него.
Други размествания в ръководството на НКВД не бяха направени, освен прехвърлянето на заместника на Ягода Прокофиев в Народния комисариат по водния транспорт и допълнителните назначения на Матвей Берман — бивш началник на ГУЛАГ24, и Михаил Фриновски — бивш командуващ пограничните войски, за заместници на Ежов. Всички други служители си останаха по местата, дори личният секретар на Ягода Буланов. Наистина Ежов доведе със себе си от апарата на ЦК няколко души, но те бяха назначени за помощници на предишните началници на отдели: Молчанов, Миронов, Слуцки, Паукер и другите.
Нещо повече, Сталин изрази своето доверие към старите ръководители на НКВД, като ги покани на 20 декември, на годишнината от основаването на ВЧК — ОГПУ — НКВД, на малък банкет.
Банкетът премина в топла, дружеска, сърдечна атмосфера. Сталин забрани да се говори за хода на подготовката на процеса срещу „Паралелния център“.
— Веселете се, приятели — каза Сталин.
И приятелите се веселяха, пиеха водка, замезваха си със специална, приготвена по немска рецепта сельодка, която доставяше неуморимият Паукер, началникът на оперативния отдел, началникът на личната охрана на Сталин, негово особено доверено лице и дори негов личен бръснар: да подложиш гърлото си под чужд бръснач — какво по-високо доверие от това.
Преди войната Паукер бил бръснар и фризьор в Будапещенската оперета, хвалеше се, че най-големите оперетни знаменитости на Будапеща намирали в него голям артистичен талант и го съветвали да се изяви на сцена.
Той наистина беше първокласен комик, имитираше кого ли не, майсторски разказваше вицове, особено еврейски и неприлични. Шут по природа, той можеше да разсмее дори мрачния Сталин.
Този път Паукер имитираше Зиновиев — как го водели на разстрел.
Подкрепян под ръцете от Фриновски и Берман, които играеха охранниците, Паукер безпомощно висеше на раменете им, скимтеше и уплашено въртеше очи. Когато стигна до средата на стаята, Паукер падна на колени, прегърна ботушите на Фриновски и притиснат до него, запищя: „Другарю… За бога… Другарю… Обадете се на Йосиф Висарионович… Другарю…“