Всички се смееха.
Сталин поразтегли устни.
Паукер повтори представлението, но вече имитираше не Зиновиев, а Каменев. Не падна на колене, а обратното, изправи се, изпъчи корем, вдигна ръка към тавана и подражавайки на интелигентния глас на Каменев, жално произнесе: „Чуй ме, о, господи!“
Всички отново избухнаха в смях, но, както забеляза Сталин, без Миронов и Молчанов. Не им харесва. И не могат да го скрият, както не можаха да скрият радостта си тогава, в неговия кабинет, щом чуха обещанието му да не разстрелва подсъдимите. Жал им е. Ах тази наивна руска жалостивост… Дай на руснака върховна власт — и той тутакси ще я загуби от жалостивост.
Но Паукер, този гаден шут, прекали. Политиката не е цирк, една трагедия не бива да се превръща във фарс. Лакеят трябва да си знае мястото. Истинското място на това говедо е на бесилката. Не дай си боже, той би имитирал така и НЕГО. Продажно псе!
Сталин вдигна чаша, обърна се към Миронов и Молчанов и каза.
— За ваше здраве, другарю Миронов, за ваше здраве, другарю Молчанов. Да пием за здравето на другарите Молчанов и Миронов и в тяхно лице за истинските чекисти, които сериозно разбират и сериозно изпълняват поставените им задачи.
Без да сваля чашката, той обиколи с поглед всички насядали. Но Паукер, Берман и Фриновски, които все още стояха насред стаята, не погледна.
Почти всички служители в НКВД, подготвяли както този, така и следващите процеси, са унищожени.
Народният комисар по вътрешните работи на СССР Ягода е разстрелян през март 1938 година.
Първият заместник на народния комисар — Агранов — през 1937 година.
Заместниците на народния комисар Прокофиев — през 1937 година, Берман и Фриновски — през 1939 година.
Началниците на отдели при Главното управление за държавна сигурност при НКВД на СССР Молчанов, Миронов, Паукер, Шанин, Гай — през 1937 година. Слуцки слага край на живота си през 1938 година. Черток се хвърля от прозореца на кабинета си, когато идват да го арестуват.
Много други следователи са унищожени по едно и също време със своите началници.
Общо през 1937–1939 години са разстреляни или осъдени на дългосрочна каторга около 20 хиляди чекисти.
32.
Саша очакваше зимната поща със същото нетърпение, с каквото преди две години бе очаквал тук първата си поща.
Последният вестник, който бе прочел, беше „Правда“ с обвинителното заключение по делото на Зиновиев и Каменев. Тогава то го потресе, просто не можеше да повярва в тези страшни обвинения.
Сега Саша получи вестниците от последната десетдневка на август, от септември и октомври, с всички материали и протоколи на процеса.
Подсъдимите бяха признали, че са убили Киров, че са се готвели да убият и Сталин и всички най-изтъкнати ръководители на партията и държавата, че са действували според преките указания на Троцки. Процесът е бил открит, но е приключил бързо, за няколко дена и без защитници. Обвиняемите драговолно и без смущение са разказали за страшните си злодеяния, показанията са си приличали като две капки вода. Въпреки разкаянието им, всички са били разстреляни. Обвиняемите са дали показания, че техни съучастници са били не само бившите троцкисти Радек, Пятаков, Соколников, Серебряков, но дори Бухарин, Риков, Томски, Угланов, тъй че Вишински веднага наредил да се започне следствие по делото на тези хора, вече се публикуваха искания на трудещи се за привличането им под отговорност.
Всичко това не се побираше в ума на Саша. Стари комунисти, болшевишката гвардия, съратниците на Ленин, героите от Октомври, легендарните командарми от Гражданската война, хората, отдали целия си живот на партията, бяха станали убийци, диверсанти, шпиони. Членовете на Лениновото Политбюро, хората, подготвили и извършили Октомврийската революция, бяха хвърляли стъкла в храната на работниците, бяха повреждали машини, оказаха се платени наемници на чуждестранни разузнавания. Ако приеме тази измислица за истина, значи трябва да престане да вярва в партията. Щом една партия десетки години е била ръководена от престъпници, какво струва тази партия?
Сами ли са си признали всичко това? Саша не вярваше. Еднообразните назубрени признания не може да са искрени. Не те са си признавали, някой го е правил вместо тях. Някой е играл тяхната роля. Събрали са актьори, гримирали са ги като Зиновиев и Каменев, като Смирнов и Мрачковски и са ги накарали да играят на сцената. Мрачковски, човекът, роден в царския каторжен затвор, героят от Гражданската война — японски и немски шпионин, убиец и отровител, и сам си разказва всичко с удоволствие? Не, прощавайте. Саша няма да повярва в това. Актьори! Или хипноза! Някакви особени лекарства! Може би са ги изтезавали? Не, с никакви изтезания не биха накарали такива хора да признаят, че са шпиони и убийци. Или актьори, или някакви особени лекарства. Спектакълът, за който говореше Звягуро.