Николай Огнев: „Присъдата на Върховния съд ще бъде присъда на целия съветски народ. Тази присъда ще бъде сурова и справедлива.“
Александър Свирски: „Какъв позор! Каква черна кръв тече в жилите на тези бивши хора! Гневът и вълнението ми пречат да пиша. Мога само да възкликна — на света не са нужни предатели!“
На 21 август:
Алексей Толстой: „Предателството, съдено сега не само от съветския съд, но и от целия международен пролетариат, е най-гнусното и подлото от всички предателства, известни в човешката история.“
На 25 август:
„Президиумът на Съюза на съветските писатели горещо приветствува решението на пролетарския съд за разстрел на троцкистко-зиновиевските агенти на фашизма, на тези терористи и диверсанти…“
„Събитията… поставят въпроса за задълбочена проверка на състава на Съюза на съветските писатели. Човек трябва да знае с кого си има работа. Трябва да познаваме всичките 3000 члена на нашия ССП. Ще се наложи основно да проучим всички звена на нашия съюз и на неговия апарат.“
„Какво представляваха те — тези каменевци и зиновиевци?
Те не бяха хора!
Те бяха човекоподобни псета!“
„… Всеки от нас изпитва дълбоко облекчение от факта, че те са разстреляни, че не ще ги има на земята…
Те няма да тровят въздуха на нашата чудесна страна!“
Колкото повече четеше Саша тези призиви, толкова по-объркан се чувствуваше. Та това са писатели! Писатели! Съвестта на народа! В Русия писателите винаги са били смятани за съвестта на народа — Пушкин, Толстой, Достоевски, Чехов…
Значи писателите вярват! Значи знаят, че това е истина, че подсъдимите наистина са убийци и шпиони…
Може би наистина е така?!
Та нали дори бившите им съмишленици по опозиция ги заклеймяваха по страниците на вестниците.
Х. Раковски: „За троцкистко-зиновиевските убийци на др. Киров, за организаторите на покушение срещу живота на нашия любим вожд др. Сталин и срещу другите вождове на партията и правителството, за троцкистите — агенти на германското гестапо, не бива да има никаква пощада — те трябва да бъдат разстреляни.“
Г. Пятаков: „След чистия свеж въздух, който диша нашата прекрасна, цветуща социалистическа страна, внезапно ни лъхна отвратителната смрад на тази политическа морга. Хората, които отдавна са станали политически трупове, в своето разлагане и доизгниване отравят въздуха около себе си. Но именно в последния стадий на доизгниването те са вече не само отвратителни, но и социално опасни.
Нямам думи, за да изразя напълно своето негодувание и отвращение. Това са хора, загубили последните черти на човешкия облик. Те трябва да бъдат унищожени, да бъдат унищожени като мърша, заразяваща чистия бодър въздух на съветската страна, мърша опасна, способна да причини смъртта на нашите вождове и вече причинила смъртта на един от най-прекрасните хора на страната ни — на такъв чудесен другар и ръководител като С. М. Киров.“
Карл Радек: „От залата на съда, в която Военната колегия при Върховния съд на СССР гледа делото на Зиновиев, Каменев, Мрачковски, Смирнов, делото на отсъствуващия Троцки, трупна смрад залива целия свят.
Хората, вдигнали оръжие срещу живота на любимите вождове на пролетариата, трябва да заплатят с главите си своята неизмерима вина.“
Та нали Пятаков, Раковски, Радек в съвсем близкото си минало бяха водещите троцкисти, първите помощници на Троцки, бяха негови верни приятели и последователи. Та нали те разбират, че щом и днес съдят невинни хора, съдят ги само защото някога са членували в опозицията, утре може да осъдят и тях, нали и те са членували в нея. И щом потвърждават измислици, утре същите такива измислици може да бъдат насочени и срещу тях. Не! Те не могат да свидетелствуват за лъжата… Значи всичко това е истина? Значи Зиновиев и Каменев, Смирнов и Мрачковски са убийци и шпиони?
Та нали дори героят от Октомври Антонов-Овсеенко, също бивш троцкист, е писал на 24 август в „Известия“: „Тези хора не са само двуличници, не са само страхливи гадове на предателството, те са диверсионен отряд на фашизма.“
Ами учените?
„Да бъдат безпощадно унищожени най-злостните врагове на съветската страна!“ — призовават академиците Бах и Келер.
„Безпределна е нашата любов към партията, към Сталин — пишат професорите Лурия, Вишневски, Шерешевски, Готлиб, Маргулис, Гориневская, Вовси и други. — Ние ще оградим като жива стена нашия велик вожд, до последна капка кръв ще браним в негово лице най-светлите надежди на човечеството.