— Четох го.
— Другарят Сталин казва недвусмислено: „Проектът за нова конституция наистина оставя в сила режима на диктатура на работническата класа.“ Какво друго искате. И между другото, ако сте забелязали, в конституцията няма точка за свободата на придвижването, така обикновено се формулира в буржоазните конституции — „свобода на придвижването“, тоест свобода да си избираш местожителството, свободно да се заселваш там, където желаеш. Ние няма да допуснем скитничество, ограниченията в паспортната система засега не са отменени, пък и едва ли ще бъдат отменени.
Той обърна гръб на Саша и загледан през прозореца, отново многозначително добави:
— Напротив, мисля, че ще бъдат подсилени.
— Нека е така, както казвате — отговори Саша, — но има закон: един човек не може да бъде държан затворен нито ден повече от определения му срок. Никой не е отменял този закон.
— А къде сте виждали този закон?
— Чел съм го — излъга Саша.
— Не е вярно, не може да сте го чели, такъв закон няма. Има логика: щом осъденият си е излежал присъдата, а не го пускат, следователно го държат без каквото и да било основание, тоест вършат беззаконие.
— Ами тогава ме пуснете.
— Та аз не ви задържам.
— Но не мога да замина без документи.
— Документите ви се намират в Красноярското краево управление на НКВД. Разстоянията тук са хиляди километри, и заточените на тази територия все още са доста. Не са успели да изпратят документите ви точно за 19 януари, ще ги изпратят, като му дойде времето, чакайте. Ако не искате да чакате, моля, ще ви дам разрешително до Красноярск, ще се явите в краевото управление на НКВД и ще поискате документите си. А какъв документ ще ви дадат там — това не зная.
В последните му думи прозвуча закана: може да му дадат документ за освобождаване, а може и за нова присъда.
Саша мълчеше.
— Така че избирайте — заключи Алфьоров, — дали да чакате документите тук, или да заминете за тях в Красноярск.
Саша помълча, помисли, после каза:
— Трябва да получа освобождаването си днес. Не го ли получа, ще пратя телеграма на другаря Калинин.
Алфьоров се засмя.
— И веднага ще я сложат на бюрото на Калинин, така ли?
— Не знам. Но все някой ще отговори на телеграмата.
Алфьоров пак примижа.
— На писмото си до Сталин получихте ли отговор?
Тъй. Писмото до Сталин сигурно е в чекмеджето му. Затова се подиграва.
— Правилно ли постъпихте, като пратихте писмо до другаря Сталин?
— Нямам ли право да се обърна към него?
— Имате, разбира се. Всички се обръщат към другаря Сталин, вие четете вестници, знаете това. Рапортуват за успехи, благодарят му за оказаната им помощ, благодарят му за ръководството. Безспорно обръщат се и осъдени, както разбирате, те не са малко. И вие му писахте, изкарахте си половината присъда, без да се оплаквате, без да се сърдите и не щеш ли — писмо! Несправедливо съм осъден, освободете ме! Нима в делото ви са се появили нови обстоятелства? Не, не са се появили. И както виждате, дори не ви отговориха. За да ви отговорят, трябва да имат основания за преразглеждане на делото, а основания няма.
— Като няма, няма — каза Саша, — но всеки човек има право на надежда, никой не може да го лиши от това право.
Алфьоров отмести чашата, сложи лакти на масата, сериозно погледна Саша.
— Вие сте прав, човек има право на надежда. Но човек трябва да обмисля постъпките си, това е негово задължение. Сериозно ли се надявахте, че писмото ви ще стигне до другаря Сталин? Че ще преразгледат делото ви? Само защото сте се обърнали към другаря Сталин? Не, не сте разчитали на това, не сте се надявали. Твърде сте умен, за да сте се надявали. Това е било необмислена постъпка. Като написахте писмо до другаря Сталин, вие напомнихте за себе си, за своето съществуване, напомнихте на органите, а именно при тях е попаднало писмото ви. Нещо повече — вие обвинявахте органите, че сте осъден несправедливо. Това ли ви беше нужно?
Саша мълчеше. Какъв човек седи пред него? Приятел? Враг? Направо му казва: не биваше да пишете на Сталин, не биваше да дразните органите, не биваше да привличате вниманието им. Та нали Саша и сам винаги го бе разбирал. И все пак написа писмото.
— Може би наистина не биваше да го пиша — каза Саша, — но го написах, отдавна го написах и няма смисъл да говорим за това. Но от днес съм незаконно задържан в заточение. От това със сигурност имам право да се оплача. Не знам кога ще пристигнат при вас документите ми, може изобщо да не пристигнат.