Тази практика продължи няколко години, докато един ден братята Бьорндал не получиха предложение търговска къща Холдер да купува цялото производство на имението им. Договориха се и братята започнаха да изпращат всичко, което произвеждаха, в града и да си доставят от там онова, от което селото и имението се нуждаеха.
Авторитетна търговска къща като Холдер беше по онова време голяма подкрепа за хора, които се занимаваха със селскостопанска дейност и живееха на село. Тя купуваше на твърди цени и плащаше в брой и често, според нуждите на клиентите си, правеше насрещни поръчки за значителни суми.
За един сравнително къс период братята Бьорндал неусетно се сдобиха с едно значително количество злато.
Един ден, когато Туре Бьорндал отиваше с файтон в града, едно от колелата й се счупи точно когато минаваше през имението Истад, разположено южно от селото в равнината.
Хората от имението му се притекоха на помощ с необходимите за поправката инструменти, което стана повод да завържат разговор. При следващите му пътувания запознанството постепенно прерасна в приятелство и така Туре свикна да се отбива редовно в Истад. Той не остана безразличен към красотата на една от дъщерите на стопанина и когато настъпи зимата, поиска ръката й.
Сватбата беше в Истад и според традицията продължи няколко дни.
След известно време старите родители на невестата отидоха на север, за да видят дъщеря си и когато се върнаха, разказаха на роднини и съседи, че тя живее в охолство. Техните думи потвърдиха слуховете, които се носеха за забогатяването на Бьорндал.
Скоро след това обитателите на Бьорндал се сближиха още повече с тези от селото в равнината: този път девойка от север се омъжи за собственика на едно стопанство в селото в равнината, наречено Бьоле. На венчавката не присъства никой от Бьорндал, защото се случи през зимата, когато сестрата на младоженката чакаше дете и не беше удобно да пътува.
Сватбата направиха на Коледа и след това имаше голямо тържество. И Даг беше поканен да отиде от Бьорндал в Бьоле, защото младоженката искаше на празненството в нейна чест да присъства и някой от роднините й от север.
Това беше първият път, когато някой от Бьорндал получаваше покана да гостува в някое от стопанствата в селото в равнината, но Даг изобщо не можеше да предположи колко много ще съжалява за това, че е отишъл…
6
Всички знатни хора от селото в равнината дойдоха на празненството в Бьоле. Нямаше ги само най-възрастните, бяха само младите, с танци и цигулари.
Имаше в изобилие за ядене и пиене, както подобава на празнуване по Коледа, така че, когато дойде време за танците, много от младежите вече бяха на градус. Всъщност те не бяха преставали да пият даже по време на танците.
Беше вече нощ, когато се случи това, за което Даг щеше да съжалява.
Никога преди сватбата в Истад той не беше танцувал, но това не го притесни да опита. Откри, че може да танцува хубаво, разчитайки на вроденото си чувство за ритъм и на своята пластичност.
До това заключение стигна на празненството в Бьоле, танцуваше много и скоро се очерта като един от най-добрите танцьори. Привлече вниманието на младите девойки и те често-често танцуваха с човека от горите на север. С грейнали лица, момичетата бързо скокваха, когато Даг отиваше да ги покани, или гледаха с едва прикрито съжаление, когато танцуваше с други.
Така Даг отиде до една девойка, която седеше до годеника си, и я покани да танцуват. Тя вече бе играла с Даг, но сега му отказа, защото годеникът й бе забранил да танцува с него. Седналите наблизо младежи видяха как момичето отхвърли поканата на Даг и започнаха да се присмиват. Един от тях подметна, че момичетата искат партньори в танца, които могат да стоят здраво на краката си.
Даг веднага се досети, че това, което подхвърлиха, се отнасяше за брат му по време на собствената му сватба. Туре не беше добър танцьор и бе твърде скован и несръчен и танците в Истад.
Шегата беше чута и повторена от други, след което мнозина започнаха да се смеят и Даг разбра, че дълго са говорили и са се подигравали с брат му.
Никога той не се бе ядосвал толкова много. Не толкова заради себе си, а заради това, че цяла година се бяха подигравали с непохватността на брат му.
Заби стоманен поглед в очите на младежа, който се бе обадил пръв, и му каза с гневно разтреперан глас, че кривокраките нямат думата в подобни случаи.