През пролетта и лятото Даг забеляза и други симптоми за това, че хората мислеха, че не е наред с ума си. Тогава той започна отново да забягва в гората, където хората го познаваха и имаха уважение към него. Дълго време след това той влизаше в кабинета само когато трябваше нещо да бъде вписано в книжата.
След това някак започна да се страхува от тази стая, както и от всичко, отнасящо се до стопанските дела. Друг път пък се забутваше в кабинета сред различни документи и сметки; освен това говореше със Сивер Бакпе и други хора от имението ту грубо, ту нерешително.
Жътвата беше лоша и заради това в градовете и селата се възцари недоимък, несигурност и страх.
В селището се чуваха писъци на кукумявки и други злокобни птици и дори шумовете в гората звучаха по-различно от обикновено — като въздишки и вопли във вечерния мрак. Хората се мотаеха насам-натам, внимателно се ослушваха и чуваха най-различни неща.
Най-после се разбра, че двама души едновременно го бяха видели — в такъв случай това, което казваха, трябваше да е истина. Една вечер, когато над горите бяха надвиснали мрачни и тежки облаци, той изникнал откъм пасбищата, минал през двора и по оградената с дървета алея и влязъл в залата — през затворената врата. Никой не произнасяше името му, но всеки знаеше, кой не можеше да намери покой в гроба си, защото след смъртта му всичко бе поело без ред и посока.
Отвъд, в полето, хората неочаквано чуваха тропот на конски копита, късно вечер и около полунощ, а някой дори го беше зърнал. Черният кон с неговия бърз, широк разкрач и самият той във файтона, могъщ и уверен, както през всички, всички години…
Пер Лангмо стоеше в сумрака пред обора си и гледаше завоите на пътя. Лека мъгла, донесена от вечерния вятър, се стелеше над пътя и храстите зад изкопа. Пер бе длъжен да отиде още преди една седмица да уреди сметките си. Желаеше да измоли да му бъде опростена половината лихва заради бедната жътва и ниските цени за изкупуване, но мина един ден след срока, после още един, накрая цяла седмица и той похарчи за други неща парите, които бе събирал цяла година. Тъй като младежът там горе не беше с всичкия си, както говореха всички, тогава можеше да оставиш нещата по този начин — до следващия срок.
Единствено това, което бе чул за обиколките на стария, някак го плашеше. Доста опасно нещо беше човек да закъснява, ако той действително обикаля наоколо.
Пер се обърна с лице към двора. Край вече на безгрижния сън, ако казваха истината.
Изведнъж той се сепна. Дали не дочу от север далечен тропот на копита и не беше ли именно познатото му от години препускане на коня? Той се поколеба, незнаещ какво да стори. Как щеше да бъде по-добре: да се скрие или да остане, за да моли за милост, признавайки откровено грешката си? Как точно пък на него можеше да се случи такова страшно нещо?
Вече не можеше да се съмнява в тропота на конските копита — грохотът му разтърсваше земята. Пер отстъпи две крачки назад — през храстите видя и коня, който препускаше така бясно, че мъглата се вихреше.
Не, ах, не, какво да стори сега, когато беше виновен, пред този кошмар, изникнал от небитието. Сърцето му се сви и престана да бие и той така затрепери, че зъбите му затракаха.
Беше загубил ума и дума, когато конят забави ход, влезе в двора и се насочи право към него. Отдръпна се встрани, повече мъртъв, отколкото жив, когато конят и файтонът изведнъж се заковаха пред него. Нужно беше да мине малко време, преди Пер осъзнае, че вижда пред себе си жив кон и жив човек. А дълго време, след като привидението излезе от двора и се насочи на север, той все още продължаваше да стои като вкаменен на място.
Беше младият — така приличаше на баща си от най-лошите му времена, че просто страх да те побие; и единственото, което бе казал, беше:
— Ти не си изпълни задължението. Давам ти срок от една седмица да уредиш всичко.
И след тези думи веднага си бе заминал.
Една седмица, да. Това означаваше, че от утре сутринта трябваше да тръгне и да обиколи навсякъде, където имаше роднини, за да ги моли и да проси. Защото сега нямаше как да отиде и с един скилинг8 по-малко, трябваше да уреди всичко в определения ден, в противен случай му предстоеше да бъде прогонен от имота, както беше в предишните времена. Достатъчно бе слушал и за това, да.