Даг се беше облегнал с лакът на възглавницата във вътрешния ъгъл на леглото. Така бе лежал хиляди нощи върху леглото в колибата или върху смърчови клонки край огъня, съзерцавайки пламъците.
Сега той съзерцаваше лицето на Аделхайд. Никога през живота си не бе виждал лице, върху което да се е отпечатало такова дълбоко спокойствие. Беше красива гледка. Тя навярно бе мислила твърде много напоследък и бе имала малко часове за спане. А той бе проспал много от живота си.
Погледна надолу към Аделхайд отново. Беше поостаряла, но с предишната си красота. Мислеше си, че тя е унищожила всичко. Но тази вечер в залата, по вида й и по гласа й, бе разбрал, че е сгрешил в мнението си за нея. Бе си мислел, че Аделхайд не може да му прости, че той е този, който е господарят. Дълго време беше смятал, че тя е тази, която го държи далеч от себе си и от баща му.
Но докато стоеше изправена и красива пред него в залата, бяха го връхлетели толкова много спомени — колко безгранично я обича. И се изненада колко дълго бе копнял за нея, а бе показвал точно обратното.
Картините от онова време, на първата им Коледа и по-нататък, се появиха пред него и той почувства, че още я обича и не може да стои така, докато тя се превива там от болка. Тя беше тук, а той ненужно бе наранил и двама им.
След това си говориха в леглото за много неща, преди да изгрее луната. Научи от нея и необикновено точните наблюдения на госпожица Рамер. И на сърцето и на чувствата му стана толкова леко и ясно, че не можеше да заспи. Искаше му се да стане и да се огледа наоколо с нов поглед.
Премести се по-близо до Аделхайд и започна да проучва лицето й. Хладният, застинал израз беше изчезнал, върху бузите се бе настанил нежен, младежки блясък, а устните трепваха леко при дишането. И колко изключително красиво беше лицето й — с нейните големи, добре очертани вежди, с дългите, гъсти мигли и обляно от разплетената руса коса наоколо му…
Беше му разказала колко страдания бе преживяла през изминалата година, както и в продължение на много години, преди в живота си тук, как се бе борила почти през цялото време, за да бъде всичко по-различно. И тя го помоли да говори с нея за всичко, важно и маловажно, и да не се затваря в себе си.
Премести се още по-близо до гърба й, вдигна глава и се взря в бледата луна, както бе я гледал толкова много безкрайни нощи в гората.
Да, тя има нужда от човек, на когото да се облегне. Раменете му се надигнаха в цялата си ширина, светлината на луната ги огря, после Даг се отдръпна отново назад в мрака. Само лицето му остана осветено — дълбоко набразденото му чело от страдание и мисли. Бразди на възрастта, но очите бяха живи, ясни и млади. Той отново сведе поглед към Аделхайд, сякаш беше на нощна стража и се грижеше за огън — огън дълбоко в себе си…
22
Досега никога лятото не се бе струвало на Аделхайд толкова красиво, никога не се бе чувствала толкова сигурна, никога светът не бе й изглеждал толкова хубав, както през годините, след като тя и Даг се намериха.
Тя спеше в спалнята и използваше стаята си само през деня. Бе започнала да записва старите истории, които бе научила от Стария Даг и от Ун Хамарбьо, както и от книгите на Дортея и Терезе. Тя се почувства напълно като член от рода на Даг, все по-здраво пускаше корен в миналото, а земната й женска същност се вглеждаше в света наоколо все по-прецизно.
Даг също се беше поуспокоил. Разбирателството с Аделхайд и всичко онова, научено от нея за баща му, му дадоха опора, вследствие на което той стана силен и решителен с годините.
Подтикваше Аделхайд и леля й да канят роднини и приятели от града и селата. Веднъж годишно в залата на Бьорндал се организираше веселба с танци, както в Боргланд. През коледните вечери се възцаряваше тържественият блясък от времето на Стария Даг, с посещение до църквата и звънене, а Даг никога вече не се запъваше, когато четеше словата от Библията. Уверена сила и тиха радост се виждаха в него, както никога преди това.
Той възобнови една стара традиция, която бе секнала в суровите времена на баща му — събираше горските жители в имението, преди да започне прибирането на реколтата, за да им раздаде инструменти и да поговори с тях за новите места за дърводобив. Разговорите се провеждаха в старата къща, придружени от голяма почерпка, с много ядене и пиене, като Даг винаги беше сред хората.
Беше трудна година, с ниски цени и всевъзможни проблеми, но Даг винаги знаеше как трябва да се постъпи. Когато цените на дървения материал и житото се понижиха изключително много, той намери решение в развиване на животновъдството. Старите колиби на пасбищата и летните обори бяха ремонтирани, а горските пасбища се използваха най-старателно. Когато митниците в Англия направиха невъзможно да се изпраща там дървен материал с дължина пет-шест лакътя, той обходи селищата наоколо и започна прочистване на реката, така че да стане възможно да се смъкват дървета с по-голяма дължина. Беше лидер навсякъде, където имаше работа за вършене — като баща си.