Выбрать главу

И все пак имаше нещо дълбоко в Даг, което предизвикваше безпокойство в Аделхайд. Той бе станал прекомерно снизходителен към Холдер и някои други. Строгостта, с която се отнасяше към бедните люде през първата година след смъртта на баща му, изглежда наистина беше само проява на инат или несигурност, както прецени леля й, защото след това тя не се прояви никога повече.

Минаха години и сега беше 1826-а.

Момчетата бяха станали на единадесет години, ходеха по горските пътища и скитаха из околността. Първоначално Тургайр беше лидерът във всички техни пакости, но сега Малкия Даг започна да се изявява. Той беше този, който започна да води във всичко. Ъгловат и неодялан, а и доста едър за възрастта си, такъв беше и сега, но той бе започнал да се отърсва от грубостта си, казваха хората.

От години Аделхайд се бе занимавала с образованието им и двамата отдавна можеха да четат, да пишат и да смятат, бяха започнали да изучават и други предмети. Понякога тя се оплакваше на Даг, че скитат твърде надалеч.

— Остави ги да се порадват още малко на свободата си, докато не са отишли при свещеника — отговаряше той, — защото след това ще трябва вече да се захващат за работа.

Аделхайд мечтаеше да види единия от двамата, независимо кой, да учи в града и след това да стане офицер. Най-добре да бъде този, който ще наследи Боргланд. Но тя не намираше смелост да сподели това с Даг. Думите му, че след конфирмацията9 те ще трябва сериозно да се хванат за работа, по-скоро означаваха, че ще трябва да работят в имението. Тя не искаше да се примири с тази мисъл, не и за двамата, но нещата отиваха натам.

Един човек, бил в града заради стъкло, дойде при Даг с ясното послание от Холдер, че имали нужда от пари. Старият Холдер беше умрял миналата година и сега младият управляваше търговията. Той всъщност не бе вече съвсем млад, а беше на четиридесет и седем години.

Даг научи, че самият Холдер бил отишъл в помещението на работниците, за да изпрати по човека това послание, и Даг си направи заключението в какво лошо положение се намира той.

Най-добре беше сам да пътува до града веднага.

Гневни мисли занимаваха Даг по пътя.

Ето, през последните си години баща му бе наредил да се ремонтира всичко около Бьорндал, така че никъде нямаше нищо изгнило, беше имал грижа на никого, колкото и далеч в гората да живее, да не липсва нищо необходимо. И за госпожица Рамер изрично бе написал точните условия на ползване на Боргланд. Даг бе видял копие от документа в сандъка в мазето си. На Холдер също бе помагал по всякакъв начин, беше отлагал дължимите от тях плащания година след година, като на това отгоре им бе отпуснал и пари на заем, за да се справят с трудните времена.

Но веднага след смъртта на баща му последваха нови неща — просене на още пари и всякаква друга помощ. Следователно при подобна ситуация човек трябва да бъде нащрек, да знае как да води делата си, дори и да е толкова притеснен — но нищо не се случи. Където нямаше повече желание за работа, както при Холдер, нищо не можеше да помогне — нито пари, нито друга помощ.

Не му беше убягнало от погледа, че Аделхайд искаше да види момчетата с по-високо положение, но не биваше така. Трябваше да им бъде внушена страст за работа, веднага след конфирмацията, а дотогава трябваше да опознаят добре гората и да изградят връзката си с нея. За младите е полезно да се движат, докато пот избие на челото им. Хората без кръв и силни ръце бяха според него най-лошото нещо.

Даг усети болка в гърдите си, когато пристигна до магазина в къщата на Холдер вътре в двора. Роднините му бяха търговци повече от сто години, тук бяха се родили неговата трудолюбива и добра майка и леля му Дортея. И двете бяха израснали тук и живели в тази къща, преди да отидат в Бьорндал.

Преди тук винаги бе имало шум и движение на много хора и коне, а сега наоколо стояха само няколко товарни коня, иначе бе съвсем безлюдно.

вернуться

9

Католически и протестантски обред, свързан с навършването на пълнолетие. — Б.пр.