Тя се приближи близо до масата и седна на стола до него и се облегна на масата. Много време бе минало, откакто Даг бе поел воденето на тефтерите. След сдобряването им тя често пъти беше приемала, когато Даг го нямаше, парите от колите, които караха стоки в града, както и от длъжниците, които плащаха лихви и вноски по дълговете си, беше вписвала и изчислявала всичко, като в продължение на годините се случи така, че ту Даг, ту тя водеше сметките, както се случеше.
По начина, по който Аделхайд вписваше различни неща и правеше забележки по отношение на цифрите и сметките, Даг постепенно си изгради представа, която не му харесваше. Виждаше в това дребнава пресметливост.
Той си го обясни с бедността, в която бе тънала години наред в младостта си, а вероятно и заради известно сходство в характера с баба й, която заради окаяното си положение е била принудена да пресмята всеки скилинг. Но оттогава досега бе минало твърде много време, за да отвикне Аделхайд от тези дребнави сметки. Той, разбира се, дори и за миг не си беше помислил, че това може да е и заради него — във връзка с постоянните заеми, които бе давал на Холдер, което я бе притеснило и смутило.
Понякога тя му казваше и за дребни неща — като например, че някой от живеещите в колибите е взел това или онова от кухнята или пък че други са си взели по нещо, когато са ходили по някакъв повод в склада с припасите.
Тя му разказа нещо подобно и сега, когато седна до масата.
— Нашите очи виждат много неща в този свят, Аделхайд — отговори Даг, — но ние не бива да се ядосваме за всичко. В едно имение се случват много неща, които няма смисъл да се вписват сериозно в тефтерите.
Лицето и гласът на Даг й се видяха някак необикновено категорични, но напоследък много неща в него й се струваха необичайни, така че тя реши повече да не мисли върху това. Пък и не бе дошла във всекидневната, за да му разказва тези неща. Тя седеше и мислеше не върху това, което той бе казал, а върху това, което тя трябваше да му каже, и тъй като тя повече не се страхуваше от него, реши да говори направо.
— Никой не е дойде тази есен да си плати, нито лихви, нито главници — рече тя. — Забеляза ли го?
Даг се взря неопределено пред себе си, като че ли въпросът бе дошъл изненадващо за него, но после отговори уверено и спокойно.
— Недей да мислиш твърде много за това — рече той. — Казах им, че няма да има никакви плащания тази година. След такава лоша реколта всеки има достатъчно проблеми.
Той повдигна вежди нагоре, хвърли поглед към разтворената книга и посегна към документите, които лежаха под нея, но се поколеба и ги остави там.
Аделхайд се сепна уплашено, когато той изненадващо се изправи на крака. Изражението на лицето му не беше вече дружеско и той започна да се разхожда напред-назад в стаята. След това отиде до прозореца, погледна навън към двора, обърна се с лице към стаята и застина така.
— Много пъти съм ходил при хората долу, в южните околности, и ми е добре известно как живеят постоянно под натиска на ленсмана. И тъй като положението им е толкова лошо, на мен ми се струва отвратително да ги карам, освен всичко друго, да скатават със страх цяла година по някой талер за нас… пари, от които ние нямаме нужда — рече той.
Изненадана, Аделхайд гледаше необикновената младежка разпаленост на Даг и се хвана за думите му.
— Но ние трябва да мислим за бъдещето си… и за нашите момчета — рече тя.
— Излиза, че си наплашена от трудната ти младост повече, отколкото си мислех, щом се боиш за бъдещето тук, в Бьорндал. Приключих със загубите, нанасяни ни от Холдер, от лондонските ни сделки, приключих и с оставянето на пари на влог при него, откакто вече има банки. Знаеш го от тефтерите и си забелязала, че състоянието ни се увеличава. Известно ти е и че сега добиваме дървен материал за строителство с дължина десет лакти и получаваме за него по-добра цена… Освен това внимателно се вглеждам в момчетата, и по време на работа, и навсякъде, където съм ги водил, а също и в гората с мен. Те са жилави по природа и имат уважение към хората, които си вършат добре работата, както и могат да понесат и някоя по-остра дума, ако им я каже човек, без да се превземат. Това ме прави спокоен за бъдещето, Аделхайд, и ти също можеш да бъдеш спокойна. Когато момчетата бъдат оставени сами да се справят, те ще управляват с уважение и справедливост, щом се наложи. А това е единственото, от което има нужда човек тук. Наистина, земята ни на много места е камениста и неравна, но имаме и доста хубави ниви, гори и места за аренда, а Боргланд ни носи големи доходи през годините, когато реколтата не измръзне. А има и добри хора, които живеят около нас, Аделхайд, както тук, в имението, така и в селището, и в гората. — Даг се приближи на няколко крачки по-близо и понижи глас, оставил най-важното за накрая. — Човек не бива да бъде скъперник. Това само отравя кръвта ни, защото тук никой не си взима повече от необходимото му. Щом ми е било известно, никой в околността не е изпитвал нужда, докато вкъщи е имало достатъчно. Затова онова, което са си взимали понякога от кухнята, е било с мълчаливото съгласие на госпожица Крюсе, както тя е научила това от майка ми.