Даг го прие във всекидневната и Аделхайд чу всяка дума от стаята си.
Мъжът не бил дошъл да се оплаква, но искал да сподели нещо, което не му давало мира. Съседът му дължал на Даг два пъти повече от него, а сега и на него били опростени всички лихви. И това значи е двойно по-голяма сума от неговата. Не бил дошъл да се оплаква, нямал това предвид, но искал да попита защо е получил само половината от онова, което имал съседът.
Даг го остави да говори, но не можеше да седи спокойно и да слуша всичките обяснения, заради които бе дошъл. Когато Даг стана, мъжът също се надигна и започна да го следи с поглед, докато обикаляше наоколо му. Все повече и повече Даг се приближаваше до него, без да му казва нищо, от което той стихна, запъна се и не можеше да изрече нито дума повече, надигна се и заклати глава.
Даг смяташе, че е постъпил справедливо към длъжниците си, а това сега беше първият отзвук — едно такова мрънкане.
Приближи го бавно, спря пред него и сложи тежката си ръка върху рамото му, но се принуди да го задържи, защото щеше да се срине на пода.
— Знаеш ли ти кой ти е бил спътник в каруцата през целия път от дома ти до тук?
Мъжът не знаеше.
— Нещо, от което трябва да се пазиш: нарича се завист. Ако й се поддадеш, няма да имаш един щастлив ден в живота. Тя изцяло осакатява хората.
Мъжът се опита да каже нещо, но Даг го прекъсна:
— Не са ми нужни извинения. Ти не си единственият подобен. Много хора страдат от тази болест. Върви си вкъщи и си мисли за жената и децата, за добитъка и работата си и… върви си с мир!
Мъжът тръгна към вратата, но на прага успя да смотолеви, че жена му го била подтикнала да дойде.
— Бягай! — прогърмя гласът на Даг и вратата бе затръшната зад него.
24
Човек не може да променя естеството на природата си с едно замахване на ръката си, но ако има добра воля, това може да бъде постигнато, когато има ясна цел.
Думите на Стария Даг бяха като красива мелодия за Аделхайд, бяха за нея като отдих за ума. Не трябваше да се напряга, за да ги получи. Неговата доброта помагаше думите му да проникват в нея, да ги чувства като милувка.
Думите на Даг бяха болезнени, беше й бе показал път, който беше неизбежен, път през собственото й сърце.
И Аделхайд започна бавно да отваря сърцето си, като външната й студенина започна да се топи заради неговата топлина.
Първо тя започна с госпожица Крюсе и я помоли да прехвърля понякога вечерните си задължения на други и да слиза вечер в залата, когато Даг си дойде, или пък да отива при нея в стаята й, за да поседят с ръкоделие в ръце и да си поговорят.
Първоначално госпожица Крюсе бе ужасена от тази идея, но Аделхайд мъдро и внимателно успя постепенно да я предразположи и скоро тя започна през целия ден да очаква с нетърпение удоволствията на вечерта. Часовете на разговори бяха за нея като един възкръснал спомен за вечерите в стаята на госпожица Дортея, когато госпожица Крюсе беше още малката Стине.
Тихата радост на госпожица Крюсе оказваше топло въздействие върху самата Аделхайд, като по такъв начин в нея се събудиха нови усещания в живота. Когато госпожица Крюсе се отпусна, стана по-приказлива и Аделхайд научи много неща за хората в имението, в селището и в горските колиби. И Стария Даг беше споменавал различни неща за това през годините, но това беше поглед отвън. Госпожица Крюсе познаваше дълбините в душите на хората. Те идваха при нея и й споделяха всичките си теглила.
В края на зимата се стигна дотам, че в разговорите си с госпожица Крюсе Аделхайд се зае заедно с нея да мислят как да облекчат живота на тези хора и най-сетне тя започна да обръща внимание на околните според поставените от Стария Даг начала.
Даг се беше разположил в залата и пушеше с дългата лула на баща си. Беше една вечер в края на март, мразовита и с нов сняг, и пламтеше огън в камината.
С Аделхайд и момчетата току-що бяха вечеряли във вътрешната стая. Децата се бяха качили в стаята си, а Аделхайд отиде в залата при госпожица Крюсе.
„Колко по-приятно бе станало напоследък всичко тук“ — мислеше си Даг.
Момчетата, които по-рано се караха и биеха, както правят всички деца, заради което Даг понякога беше принуден да ги хване за вратлетата като кутрета и здраво да ги раздруса, се бяха стегнали, откакто бяха поели работа в ръцете си. Винаги се занимаваха с нещо, в стаята си или на друго място, с оръжия или инструменти, бяха добри приятели.