— Имах трима синове… От тях ми останаха само двама. Миналата година, макар че му бях забранил, най-големият отиде на лов за мечки и… не се върна повече… Беше много млад…
След всяка дума той спираше и последната се откъсна от устата му като въздишка. За двамата му слушатели този разказ звучеше като древна сага.
— Бащата на моя баща — продължи той, като леко се изправи, — уби седемнадесет мечки и последната от тях го затри. Козината й беше ярка, от едната страна червено-кафява, дореста като на кон…
Свещеникът вдигна очи и раздвижи неспокойно ръцете си, а устните на стареца трепереха.
Тургайр продължи с нисък, едва доловим глас:
— Баща ми също уби седемнадесет и последната от тях го погуби… И тази мечка беше с козина, дореста от едната страна. Тук, в имението, имаме две кожи с такъв цвят. А върху всяка от тях бе пренесен трупът на убит мъж.
Докато той говореше, слънцето се скри, тъмнината в стаята стана по-плътна и това засили настъпилата в нея тежка атмосфера.
Тургайр се надигна, погледна към прозореца и каза твърдо следното:
— Убих шестнадесет мечки и спрях да ходя на лов. Но ако мечокът, за който говорите, е с козина, каквато казахте, сигурно е от рода на същите опечи, които убиха моя баща… и моя дядо… така че трябва да отида. Доколкото разбрах, мечокът, който тормози вашия край, е възрастен и не му остава още дълго да живее. Може би ще стане същото и с мен…
Свещеникът понечи да каже още нещо, но не намери подходящите думи след този неочаквано драматичен обрат на разговора.
Тургайр им предложи да се върнат у дома, като ги увери, че ще ги последва скоро. Ако искали да хапнат, преди да си тръгнат, щели да им предложат каквото е необходимо. Но двамата мъже нямаха никакъв апетит. Станаха и излязоха мълчаливо.
По целия път на връщане не изрекоха нито дума и когато се прибраха, никой от тях не каза никому нищо за онова, което бяха чули в Бьорндал.
Рано на следващия ден един мъж слизаше от север към стопанството с широки, леки и твърди крачки. Главата му беше високо изправена върху едрите рамене. Периферията на плътно прилепналата му шапка беше спусната над очите, за да ги предпазва от слънцето. Късата му до над коляното връхна дреха беше разкопчана и под нея се виждаше жилетка от тъмна кожа. Панталоните му бяха пристегнати над коленете с гетри от кръстосващи се кожени ленти, а краката му бяха обути с леки обувки.
На едното си рамо бе преметнал кожена торба, а на другото — пушка. На колана му отляво се забелязваше къс и широк нож, сложен в майсторски изработена кания. Водеше две сиви кучета с каишка.
В тази ловджийска екипировка, поизбеляла и захабена от много ловувания из гори и скалисти местности, нямаше особена изисканост. Единствено яката и маншетите на ризата бяха ослепително бели, а сребърните копчета на жилетката — излъскани до блясък.
Това беше Тургайр Бьорндал.
Изненадан, че го вижда без дружина, свещеникът го попита сам ли ще отиде на лов за мечока.
— Не — рече Тургайр, — с мен са пушката и кучетата ми.
Лицето му беше сурово, а хладният му тон отказа свещеника да продължава повече разговора.
Тургайр искаше да научи дали снощи свещеникът беше чул нещо повече за мечока след ходенето си до Бьо, но свещеникът нямаше новини.
Тургайр тръгна.
Погледът на свещеника дълго време го следваше.
След невероятния страх усещане за безопасност се възцари над селото.
От стопанство в стопанство се разнесе вестта за стрелеца, който беше излязъл на лов. Двамата, които го бяха довели, не бяха разказали нищо за това, което бяха чули или почувствали, но старецът от Бьоркланд не успяваше да се сдържи и неспокойното му поведение караше хората да мислят, че дяволът се беше вселил в този мечок. Това, че стрелецът беше сам и притежаваше куража, който нямаше никой друг, затвърди убеждението, че зад това се крие магьосничество.
Бабичките мърмореха какво ли не. Говореха за пламнало небе и за кървав меч нощем, за яркозелените очи на мечока, зелени от отрова и злоба, за разкъсаните му слабини, когато сатаната проникнал в него, както и за ловеца, дръзнал сам да го срещне, защото имал магически талисман в торбата си, а в пушката си — адски камък и щял да стреля със сребърен куршум.
4
На изток от Бьо, някъде в средата на покритите с дървета хълмове, беше голямата дива гора.