Царят заповядал:
— Доведете го при мене!
Когато видял момъка, царят много го харесал. Дал му дъщеря си за жена и го оставил да царува.
Заживял най-малкият брат богато. Сега вече разбрал, че щом заспи, в леглото му се появяват скъпоценни камъни. Царството му станало най-богатото и най-могъщото от всички царства на земята.
А в това време средният брат, който живеел у търговеца, продължавал да работи. Но ето че веднъж се събудил по-рано от обикновено и видял леглото си обсипано със скъпоценни камъни. Събрал той цялото богатство и го скрил в едно далечно подземие. Така натрупал безчет скъпоценни камъни и решил:
— Ще отида да поискам за жена царската дъщеря.
Отишъл при царя и му рекъл:
— Дайте ми дъщеря си за жена!
— Добре — отговорил царят, — ще ти я дам, но ако ми издигнеш такава кула, която да струва колкото цялото ми царство.
— Добре — казал момъкът. После отишъл, извадил златото и скъпоценните камъни и издигнал кула — цялата в блясък и красота.
Явил се той пак при царя:
— Заповядайте да видите!
Погледнал царят и се смаял: наистина не само неговото царство, но и много други царства можели да се купят с такава кула.
Дал царят на средния брат дъщеря си за жена и той заживял по царски.
А най-големият брат продължавал да живее у ковача.
Научил той, че в това царство имало девойка с невиждана под слънцето хубост.
Явил се при ковача и му казал:
— Желая да се оженя за тази красавица, поискай ми я.
— Не, синко — отговорил ковачът, — тази девойка е магьосница. Който се е опитал да я иска за жена, жив не се е върнал. Върху коловете на оградата край нейния дворец са набучени човешки глави. Погубила е всички, които са я искали.
Момъкът се замислил: какво може да бъде това, как ги погубва тя?
Излязъл той скритом от къщи и се отправил към двореца на красавицата. Приближил се до терасата. Видяла го красавицата, излязла и всичко наоколо осветила като слънце.
— Зная защо си дошъл — казала му тя. — Само че по-добре си върви, нали виждаш колко момци, и все царски синове, са оставили тук главите си? Ти ли ще вземеш това, което те не можаха да вземат?
А момъкът й отговорил:
— Без тебе и така няма живот за мене; кажи, какво искаш?
— Добре, ще ти задам три задачи. Изпълниш ли ги, твоя ще съм. Но ако не ги изпълниш, знай, че ще ти отсекат главата.
— Казвай — рекъл момъкът.
— Първата е — да построиш над тази река златен мост, и то такъв, че аз свободно да мога да се разхождам по него.
Натъжил се момъкът, върнал се в къщи и разказал всичко на ковача. Ковачът рекъл:
— Това е лесна работа, ти сам си злато. Погледни какво богатство сме натрупали! Не мост, а цял златен град можем да й построим.
И добрият ковач му разказал как са събирали златото от неговото легло.
Момъкът се зарадвал.
Построили те мост от чисто злато. Когато го завършили, момъкът отишъл при красавицата и й казал:
— Заповядайте, мостът е готов!
— Че е готов, и сама виждам — отговорила тя, — но ще може ли да ме удържи?
Тръгнала красавицата, разходила се по моста. Мост като мост, само че целият от злато.
— Това изпълни — казала му тя. — Сега втората задача. Иди и ми донеси онези бели камъни, които се виждат ей там на оня връх.
Върнал се момъкът при ковача и му казал какво иска красавицата.
— О! — извикали ковачът и жена му. — Горко ни, ще загинеш! До този връх ти не можеш стигна, пък и да стигнеш, жив няма да се върнеш.
Тръгнал все пак момъкът към върха.
Вървял, що вървял, срещнал една мечка. Извадил той меча си да съсече мечката, а тя му проговорила:
— Не ме убивай. И аз бях някога човек като тебе, но поисках да се оженя за онази магьосница и тя ме превърна на мечка. Скитам сега по горите като звяр.
Съжалил го момъкът, но как да му помогне?
Тръгнали заедно. Срещнали по пътя един елен. Мечката казала:
— И този е човек, и него магьосницата погуби.
Тръгнали и тримата заедно.
Навлезли в гората. Мечката показала на момъка едно високо дърво и му рекла:
— Качи се на това дърво, откърши клон, издялай си тояга, удари ме с нея по гърба и кажи: „Стани отново човек!“ — и аз пак ще стана човек.
Покатерил се момъкът на дървото, издялал си тояга, ударил мечката и рекъл:
— Стани отново човек, какъвто си бил!
Мечката се превърнала на човек и той казал:
— Удари сега елена!
Момъкът ударил елена и рекъл:
— Стани отново човек, какъвто си бил!
И еленът се превърнал на човек.
Зарадвали се те, прегърнали се и се разцелували. Този, който бил по-рано мечка, казал:
— Ти напразно си тръгнал за камъните, не можеш стигна до тях, пък и да стигнеш, няма да можеш да ги вземеш. Един орел пази тези камъни и не пропуща чужд човек да приближи до тях. По-добре да се върнем при магьосницата. Аз ще я ударя с тази тояга и ще я превърна на магарица, а ти влез в стаята й, вземи килима, който се намира там, и го изнеси. Щом седнеш на него, той ще те отнесе при камъните, ти ще ги вземеш и ще ги донесеш.