Така и направили. Върнали се в града, купили кошница с ябълки и се запътили към двореца на красавицата-магьосница, уж продават ябълки.
Излязла красавицата да купи ябълки, а момците я ударили с тоягата и извикали:
— Стани магарица!
Красавицата се превърнала в магарица, а момъкът влязъл в стаята й, изнесъл килима, седнал на него и хвръкнал към оня връх.
Орелът видял, че някой лети на килима на магьосницата, но помислил, че тя сама го е изпратила, и дал на момъка трите големи камъка.
Върнал се момъкът при другарите си, но колкото и да се мъчели всички, не могли да снемат камъните от килима.
Тогава момъкът казал на магьосницата-магарица:
— Нищо не искам от тебе, ще те превърна пак на жена, само снеми тези камъни и ни освободи килима.
Тя се съгласила. Момъкът я ударил с тоягата, превърнал я пак на красавица, а тя се приближила и снела камъните.
Седнали тримата приятели на килима и момъкът казал:
— Лети, килим, отнеси ни при братята ми.
Килимът хвръкнал и отнесъл и тримата при средния брат.
Зарадвали се братята, разцелували се и устроили богато угощение. После всички седнали на килима и отлетели при най-малкия брат. Повеселили се и тук предоволно и всички заедно хвръкнали към родината си.
Щом пристигнали там, тримата братя отишли при царя и казали:
— Тук живее нашата майка. Тя изпъди баща ни, омъжи се за един голобрад измамник, а нас искаше да погуби. Ние ви се молим да накажете и двамата, както им се полага.
Царят се съгласил и заповядал да обесят голобрадия и жена му.
Най-големият брат дори и не помислил за магьосницата. Той се оженил за дъщерята на царя и сам станал цар.
Намерили тримата братя своя баща, а после всеки отишъл в своето царство и всички заживели щастливо.