— Грехота е, господин таен съветник. Вие хвърляте направо пари през прозореца. Отчаян съм. Шивачът каза, че — ако му разрешават да отбележи — такова нещо не му се е случвало още.
— Вие си приказвате каквото си знаете — рече прислужникът.
Господинът не можа да оспори това, а след това се сбогува.
Когато той излезе, Йохан запита тайния съветник.
— Впрочем, стават ли в Брукбойрен костюмирани балове?
— Естествено. В подобни зимни хотели непрекъснато става по нещо.
Йохан съблече фрака.
— Да не искате да се маскирате? — запита смаян Тоблер. — Като какъв?
— Като прислужник! — каза Йохан, докато обличаше ливреята си.
След вечеря тайният съветник помоли останалите да го последват. Дъщеря му, госпожа Кункел и Йохан колебливо го придружиха. Той отвори вратата на работния си кабинет и светна лампата. Непосредствено след това се възцари едноминутно мълчание. Часовникът на писалището цъкаше.
Кункел първа се осмели да влезе в стаята. Бавно се приближи до някогашния виолетов костюм от „Фрухтщрасе“. Опипа го предпазливо, сякаш се опасяваше, че може да я ухапе. Потръпна от ужас и се извърна към раираните фланелени ризи. Вдигна от един стол колосаните маншети, изгубила ума и дума, впери поглед в четирилистните бутинели.
Колосаните нагръдници я съсипаха окончателно. Тя изпъшка и се отпусна на едно кресло, седна с цялата си тежест върху кънките, които бяха оставени там, подскочи уплашено, огледа се объркана и каза:
— Няма да го преживея!
— Правете каквото щете! — рече Тоблер. — Но преди това опаковайте, моля, всички тия неща в плетения куфар.
Тя вдигна енергично ръце нагоре.
— Никога, никога!
Тоблер пристъпи към вратата.
— Тогава ще повикам някоя от прислужничките.
Госпожа Кункел се предаде. Издърпа плетения куфар масата и се залови да опакова.
— И скиорската шапчица ли?
Тайният съветник кимна сурово.
На няколко пъти тя затваря очи за малко, за да не бъде принудена да вижда какво прави.
Хилде каза:
— В другиден ще си бъдеш пак вкъщи, мили татко.
— Откъде — накъде?
— Ще те изхвърлят като мръсно коте.
— Радвам се, че ще отпътувам и аз — каза Йохан. — Може би трябваше да се снабдим с револвер. За да можем да се защищаваме по-добре.
— Не ставайте смешни — рече Тоблер. — Наградата, която спечелих, би могла да се падне като нищо на някой, който цял живот се облича така, както ще се обличам аз в продължение на десет дни! Какво щеше да стане тогава!
— И него щяха да изхвърлят — каза прислужникът. — Само че той нямаше да бъде изненадан от това!
— Е, сега вече наистина възбудихте любопитството — заяви накрая тайният съветник. — Ще видим кой ще излезе прав.
Почука се.
Влезе новата прислужница Изолда.
— Господин генералният директор Тидеман чака долу в салона.
— Идвам веднага — каза Тоблер. — Той иска да ми докладва. Като че ли ще заминавам на околосветско пътешествие.
Изолда си отиде.
— А при това в другиден пак ще си бъдеш у дома — рече Хилде.
— Баща й спря до вратата.
— Знаете ли какво ще направя, ако ме изхвърлят?
Заинтригувани, всички впериха погледи в него.
— Тогава ще купя хотела и ще изхвърля тях!
Когато излезе и Йохан, Хилде веднага вдигна слушалката и поръча бърз разговор с Брукбойрен.
— Не остава друг изход — каза на Кункел тя. — Инак утре вечер светът ще пропадне.
— За съжаление господин баща ви се е смахнал — каза икономката. — Може би дори по-отдавна, само че на нас не ни е правело впечатление. Какви вратовръзки. Дано да се пооправи пак.
Хилде сви рамене.
— Щом ми дадат разговора, няма да пускате в стаята никого! Освен през трупа ви.
— Дори тогава не! — увери я смело госпожа Кунке и натъпка в плетения куфар противното старо мъхнато палто.
Малко по-малко помещението започна да добива отново обичайния си изискан вид.
— На какво ли не е свикнал човек с него — каза икономката. — Спомняте ли си още как преди две години в операта — как се казваше де — задигна палката на диригента? Тайният съветник седеше точно зад капелмайстора, който дирижираше толкова хубаво. А горе на сцената лежеше в легло една болна госпожица и приятелката й донесе маншон, защото ръцете й мръзнеха… И точно тогава пръчицата изчезна! Диригентът се извърна уплашено, а публиката се пръсна от смях. При това представлението съвсем не беше комично! И всичко това заради някакъв си бас.
Хилде нетърпеливо поглеждаше към телефона.
— Дано генералният директор го задържи достатъчно дълго.
— Че телефонирайте тогава, след като господин тайният съветник замине!