— Сега или никога — каза Хилде. — Всъщност това изобщо не ми влиза в работата. Баща ми е достатъчно възрастен. Почвам да се чувствувам виновна.
Кункел пристегна ремъците на куфара.
— Малко дете е той! Не знам каква е причината. Инак е умен човек. Нали? И толкова мил и благороден. Но внезапно го прихващат. Може би чете прекалено много. Това трябва да е крайно вредно. И ето ти на докъде го докара! Да заминава сега за Алпите като бедняк.
Телефонът иззвъня.
Хилде се втурна към писалището. Беше „Брукбойнрен“. Обаждаше се централата на хотела.
Хилде поиска директора. Мина известно време. След това Хилде каза:
— Директорът на грандхотела ли е насреща? Много ми е приятно. Изслушайте ме, моля! Утре вечер при вас пристига човекът, който е спечелил наградата на заводите „Пуцбланк“.
Директорът заяви, че бил ориентиран и че за него това щяло да бъде удоволствие.
— Всъщност предварителната радост винаги е най-добрата — каза Хилде. — За съжаление този гост ще ви създаде главоболия. Той ще се яви при вас като бедняк, макар че е милионер. Дори мултимилионер.
Директорът благодари хиляди пъти за указанието. Сетне запита по каква причина един мултимилионер е решил да играе ролята на бедняк.
— Просто приумица — каза Хилде. — Иска да проучва хората. Да изучи из основи техния морал. Аз съм му много близка и държа да не го засегнат. Той е дете, разбирате ли? В никакъв случай не бива да узнае, че сте предупредени. Трябва да живее с убеждението, че го смятате за бедняк и въпреки това се отнасяте с него тъй, както е свикнал.
Директорът каза, че това щяло да се нареди някак. След това запита има ли тайнственият гост някакви привички, които биха могли тактично да се вземат под внимание!
— Чудесна идея — рече Хилде. — И тъй, внимавайте. Свикнал е през ден да го масажират. Събира пощенски марки. Вечер в леглото му трябва да има топла тухличка. Най-много обича говеждо с фиде или друга домашна храна. Към напитките е по-придирчив. Особено обича френски коняк… Още ли?
— Котки! — каза госпожа Кункел, която фанатично охраняваше вратата.
— Имате ли сиамски котки? — запита Хилде. — Не? Доставете му няколко! За стаята. Утре ще ви преведа хиляда марки.
Директорът на хотела каза, че си е отбелязал всичко. Естествено не ставало и въпрос за заплащане. Хотелът щедро щял да отпусне необходимото. Пък и ако се изключели сиамските котки, програмата била детинска работа. Но все пак и сиамските котки…
— Тайният съветник идва — прошепна възбудено госпожа Кункел.
— Дочуване — рече Хилде и остави слушалката.
Брандес ги откара до Анхалтската гара. Хилде и Кункел отидоха с тях. Тоблер обичаше да се размахват кърпи в негова чест.
— Драги Йохан — каза в автомобила той, — не забравяйте какво наредих. В Мюнхен ще отседнем за няколко часа в „Регина“. Утре аз се превръщам в господин Шулце. Вие ще имате грижата да набавите една картонена кутия и да отнесете на пощата костюма, който нося сега, бельото, чорапите и обувките. Аз ще напусна мюнхенския хотел с моята шуба. Ще вземем такси. В таксито ще облека мъхнатото палто на Шулце. А вие ще вземете коженото палто на Тоблер. Като ваше. От Щарнбергската гара нататък вече не се познаваме.
— Ще ми позволите ли поне да отнеса куфара ви до влака? — запита Йохан.
— Това мога и сам — каза Тоблер. — Впрочем от Мюнхен нататък ще пътуваме в различни купета.
— Криминална история от най-чиста проба — заяви Хилде.
След известно време госпожа Кункел запита:
— Как ли ще издържате само, господин таен съветник? Без масаж. Без коняк. Без топла тухличка. Без домашна кухня. И без котките си в спалнята.
Тя дяволито щипна Хилде над лакътя.
— Престанете веднъж завинаги! Тия стари, любими привички отдавна са ми дошли до гуша. От все сърце се радвам, че най-сетне веднъж ще мога да се отърва от тях.
— Тъй, тъй — каза госпожа Кункел и лицето й доби едно от най-глупавите си изражения.
Пристигнаха на перона доста късно. Имаше само толкова време, колкото да си напомнят няколко излишни неща. И преди да се качи във влака, Йохан трябваше да даде на Хилде най-тържествена и свята клетва, че поне всеки втори ден ще праща подробен доклад. Той обеща и се качи във вагона.
След това влакът потегли. Хилде и госпожа Кункел извадиха носните си кърпички и започнаха да махат. Тайният съветник доволно кимаше. Следващите вагони вече се плъзгаха покрай изпращачите. И една дребна стара жена, която ситнеше покрай влака, се сблъска с Хилде.
— Нали ще се пазиш! — извика някакъв млад човек, който се беше надвесил от един прозорец.