Съвременният Езоп е разказал една от своите басни. Но за онзи, който умее да чете между редовете, „веселата“ историйка за преоблечения милионер се превръща в мрачна гротеска. Язвите на капиталистическото общество, страхотната бездна между богати и бедни, сервилността, подлизурството и угодничеството към едните, грубата жестокост и безогледност към другите, магическата мощ на парите, безизходицата за милионите безработни, независимо от способностите им, фалша, интересчийството, липсата на морал у господствуващата класа в царството на Мамона — всичко това Кестнер е показал в своята съвременна басня. И толкова по-силно се акцентува това именно чрез парадоксалния „щастлив завършек“, именно чрез невероятността на изградената фабула. Нима капиталистическият свят е станал по-добър с това, че в него има един безработен по-малко?
Трима мъже в снега излиза в Швейцария и веднага бива преведена по цял свят. Филмират я. И на нацистите не хрумва дори какво са експортирали.
Дванадесетте години на Хитлеровото господство минават. Дванадесет години Кестнер е свидетел на нацистката вакханалия и на страхотното безумие, наречено „война за жизнено пространство“… А когато през 1945 година от още димящите развалини трябва да се създаде нова, миролюбива и демократична Германия, той е в първите редици. Най-сетне отново може да пише. Най-сетне отново може да работи за народа си. Поне през първите години изглежда така. Защото краят на войната заварва Кестнер в Мюнхен, в столицата на „американската зона“. Една след друга излизат новите му книги: „Делнични дреболии“, „Конференция на животните“, „Двойната Лотхен“. Същевременно Кестнер става душа и сърце на един от най-големите ежедневници… за да го напусне още на втората година разочарован, в знак на протест. Какво се е случило? Нищо особено — само това, че народът в Западна Германия трябва да се прости отново с „голямата свобода“ и да се задоволи със „свободата на дребно“. Новите властници искат ясна проамериканска ориентация на вестника. И, верен на себе си, Кестнер отново е в опозиция. Но този път той разполага с оръжия. Той председателствува германската секция на ПЕН клуба и, което е по-важно, все още не му е забранено да пише. Тези свои оръжия, заедно с целия си авторитет на писател антифашист и общественик, Кестнер хвърля в борбата за мир и дружба между народите, за осуетяване плановете на аденауеровци, щраусовци и техните господари. Гневно звучи гласът му на събранията на германските интелектуалци, остро жилят право в сърцата на новоизпечените военнолюбци неговите скечове в мюнхенското вариете „Свобода на дребно“.
Кестнер се включва активно в борбата против „Атомната смърт“, борбата на честните интелектуалци в Западна Германия, пред чиито очи нагло се прокарват нови закони за задължителна военна служба, гласуват се чудовищни военни бюджети, строят се атомни площадки. Та може ли изобщо да се очаква, че Кестнер ще остане настрана от тая борба? Не, този път той не иска да дочака „снежната топка да се превърне в лавина… Снежната топка трябва да се стъпче, преди да се е търкулнала по склона!“
С живо слово и с перо Кестнер разобличава, осмива, предупреждава, застанал на страната на милионите хора, жадуващи да запазят световния мир.
Вл. Мусаков
23 февруари, 1959 г.
Първи предговор
Милионерът като тема за художествено произведение
Милионерите излязоха вече от мода. Дори филмовите критици твърдят така. А това те кара да се позамислиш.
Те пишат, че хората не можели да понасят вече галонирани лакеи, градини, просторни като паркове, и разкошни вили. Омръзнало им било да гледат по стените истински Тицианови картини, омръзнали им били и пакетите с акции в огнеупорните каси — и нечувано предизвикателство било да показваш на зрителите празненства с повече от двадесет що-годе елегантно облечени гости.
Но напоследък четох във вестника, че все още имало милионери.
Нямам възможност да проверя достоверността на тази вест. Във всеки случай между моите познати няма нито един милионер. Но това може и да е случайно. То не доказва още нищо.