Выбрать главу

Хлапаците се разсмяха.

— Слушай, той ни будалка — каза по-голямото.

— Не бива да постъпвате така с нас — рече укорително по-малкото. — И баща ми го носи в джоба на жилетката си.

Когато господинът излезе от пощата, шофьорът бързо изскочи и отвори вратата на автомобила.

— Такива едни калпазани могат да закарат стар човек направо в болницата — рече смутено той.

Господин Шулце изгледа изпитателно малчуганите.

— Да обиколим ли заедно квартала?

Те кимнаха утвърдително и се умълчаха.

— Е, вмъквайте се тогава! — извика той.

Децата безмълвно се качиха в задната част на колата.

Пътуването започна.

— Ето го Артур! — каза голямото.

Малкото почна да чука по прозореца. Двете гордо замахаха с ръце. Артур спря, загледа недоумяващ след приятелите си и започна да им маха едва когато автомобилът беше свил вече зад ъгъла.

— Колко километра е изминала колата ви? — запита по-малкият.

— Нямам понятие — каза господин Шулце.

— Не е ли ваша? — запита по-големият.

— А, моя е.

— Има автомобил, пък не знае колко километра е изминал! — каза по-големият и неодобрително поклати глава.

По-малкият само рече:

— Туйто!

Господин Шулце отмести стъклото към шофьорската кабина.

— Брандес, колко километра е изминала колата?

— 60 350 километра.

— А пък изглежда нова-новеничка, като че ли ей сега е излязла от фабриката — вещо рече малкото момче. — Като стана голям, ще си купя точно такава.

— Ти никога няма да станеш голям — забеляза другото. — Престанал си да растеш.

— Ще порасна като чичо Готхолд. Него вратата не го побира.

— Таман пък ти! Ти ще си останеш джудже!

— Тихо! — каза господин Шулце. — Брандес, я спрете!

Господинът влезе заедно с двете момчета в една сладкарница. Каза им да си изберат нещо. По-малкото получи бадемов сладкиш, по-голямото — плодов дробс.

А за себе си господин Шулце купи най-обикновени захаросани бонбони. Продавачката неодобрително сбърчи нос.

Сетне Брандес откара малката компания обратно на улица „Литценбургер“. Двете момчета благодариха за всичко, слязоха и се поклониха дълбоко.

— Често ли се отбивате насам? — запита по-голямото.

— В такъв случай всеки ден ще си отваряме очите на четири — каза по-малкото.

— Само това липсваше! — промърмори под нос шофьорът Брандес и даде газ.

Двете момчета дълго гледаха след колата. Сетне бръкнаха в своите кесии със сладкиши.

— Фин човек — каза по-малкото. — Но от автомобили няма понятие.

* * *

Яденето им се беше усладило. Новата домашна помощница Изолда беше разтребила, без да удостои с поглед госпожа Кункел. Прислужникът Йохан се погрижи за пури и поднесе огън на господаря на дома. Дъщерята на Тоблер, госпожица Хилде, сложи на масата чаши за мока.

Икономката и прислужникът се приготвиха да си идат. На вратата Йохан запита:

— Да поръчате нещо, господин таен съветник?

— Пийнете чаша кафе с нас! Също и Кункел. И захапете една пура!

— Нали знаете, че не пуша — каза госпожа Кункел.

Хилде се засмя.

Йохан взе една пура. Тайният съветник седна.

— Разположете се, деца! Имам да ви съобщя нещо.

— Сигурно пак нещо оригинално — рече Хилде.

— Страхотия! — простена икономката. (Тя страдаше от предчувствия.)

— Тихо! — заповяда Тоблер. — Спомняте ли си, че преди месеци писах на заводите „Пуцбланк“ да организират конкурс?

Останалите кимнаха.

— Но вие не знаете, че след като беше обявен този конкурс, аз взех активно участие в него! А онова, което самият аз не знаех до днес сутринта, е удивителният факт, че съм спечелил втората награда в конкурса, организиран от собствената ми фабрика!

— Изключено! — каза Кункел. — Втората награда е спечелил някой си господин Шулце. И при това живее в пощенска кутия. Четох във вестника.

— Аха — промълви госпожица Хилде Тоблер.

— Не се ли досещате? — запита Йохан.

— То се знае — каза Кункел. — Господин тайният съветник пак се шегува.

Сега се намеси Хилде.

— Слушайте хубаво тогава! Баща ми ни казва, че е спечелил наградата. А във вестника пише, че печелившият се нарича Шулце. Какво следва да се заключи от това?

— Че вестникът лъже — каза госпожа Кункел. — Какво ли не става на тоя свят!

На останалите започна да им прилошава.

— Има още една, трета възможност — каза Тоблер. — А именно, да съм участвувал в конкурса под името Шулце.

— И това е възможно — призна госпожа Кункел. — Тогава човек лесно ще спечели. След като е шеф!

Тя се позамисли, а после строго додаде:

— Но в такъв случай вашите директори можеха да ви дадат първа награда.