Джордж държеше да спрем в друг магазин за обувки и да проведем още веднъж опита. При това ни уверяваше, че наистина му трябвали домашни пантофи. Но ние го убедихме да отложи покупката, докато стигнем в някой друг град, където търговците ще бъдат по-привикнали към такива приказки или пък по природа по-любезни. Но за шапката остана непреклонен. Заяви, че не може да тръгне на път без шапка, и бяхме принудени да спрем пред едно дюкянче на Блакфрайърс роуд.
Съдържателят беше приветлив и буден човек. Не ни създаде мъчнотии, опитваше се да ни помогне.
Когато Джордж прочете от разговорника: „Имате ли шапки?“, той не се ядоса, а позамълча и замислено се поглади по брадичката.
— Шапки ли? — каза той. — Чакайте да помисля. Да — усмивка на неоспоримо задоволство озари добродушното му лице, — сега се сещам, че май имам една шапка. А защо ме питате?
Джордж му обясни, че иска да купи каскет, пътнически каскет, но най-същественото беше да е „хубав каскет“.
Лицето на търговеца помръкна.
— О — възкликна той, — май ме хванахте натясно. Вижте сега, ако бяхте поискали лош каскет, който не струва сложената му цена и не става за друго, освен да си бършете прозорците с него, можеше и да ви го предложа. Но хубав каскет… не, нямаме. Почакайте минутка — продължи той, когато забеляза изписаното върху изразителното лице на Джордж разочарование, — не бързайте толкова. Имам тук един каскет — той отиде до едно чекмедже и го отвори, — не е хубав, но не е и чак толкова лош, колкото повечето, които продавам.
Той го поднесе на дланта си.
— Какво ще кажете за него? — попита той. — Дали ще ви задоволи?
Джордж си го сложи пред огледалото и избра друга реплика от разговорника:
— Става ми, но според вас дали ми отива?
Търговецът се дръпна назад и го измери с оценяващ поглед.
— Честно казано — отговори той, — не мога да твърдя, че ви отива.
Той се обърна към нас двамата с Харис.
— Според мен хубостта на вашия приятел е изплъзваща се — продължи той. — Има я, но не се долавя лесно. По моему с този каскет тя се губи.
Джордж реши, че му стига толкова забавление с този търговец, и каза:
— Добре. Да не изтървем влака. Колко струва?
Търговецът отговори:
— Цената на тоя каскет, господине, според мен двойно по-висока, отколкото той струва, е четири и половина шилинга. Как искате да ви го завия, с амбалажна хартия или с бяла?
Джордж каза, че ще го вземе неопакован, плати четири и половина шилинга в сребро и излезе. Двамата с Харис го последвахме.
На Фенчърч стрийт се спазарихме с файтонджията за пет шилинга. Той отново ни се поклони и помоли да поздравим от негово име австрийския император.
Когато обсъждахме резултата във влака, стигнахме до заключението, че сме загубили с две на едно. Явно разочарован, Джордж изхвърли разговорника през прозореца.
Уверихме се, че багажът и велосипедите ни са натоварени на кораба, и в дванайсет часа поехме с отлива по течението на реката.
ПЕТА ГЛАВА
Необходимо отклонение · Вместо предговор история, съдържаща поука · Една от прелестите на тази книга · Списание, което няма успех · Неговата гордост: информация плюс развлечение · Проблем: кое е информация и кое развлечение · Една популярна игра · Мнението на познавач на английското правосъдие · Втора прелест на тази книга · Една изтъркана песничка · Трета прелест на тази книга · В каква гора е живяла момата · Описание на Шварцвалд
Един шотландец се влюбил в млада девойка и решил да я поиска за жена. Отличавал се в особена степен с присъщото на неговия народ благоразумие. Установил бил, че не един многообещаващ в началото брачен съюз завършва с разочарование и объркване заради създадената у младоженката или у младоженеца представа за въображаемите съвършенства на другия. Решил в неговия случай да не допусне рухване на идеалите. Предложението му за женитба придобило следния вид:
— Аз съм бедно момче, Джени, не мога да ти предложа ни пари, ни земя.
— Но ми предлагаш себе си, Дейви!
— Много ми се иска да имам и още нещо, моето момиче. Обаче съм си само един беден дръвник, Джени, и за нищо не ме бива.
— Хайде, хайде, къде по-загубени момчета от теб има, Дейви.
— Не съм виждал, моето момиче, и като си помисля, не ми се и иска да видя.
— По-добре неугледен мъж, Дейви, на когото можеш да се осланяш, отколкото такъв, дето търчи подир фустите, а вкъщи само хока и ругае.
— Не я прави тая сметка, Джени, не заради най-хубавия пуяк хвърчи най-много перушина в градината. Винаги съм търчал подир жените, всеки ще ти го рече, и май няма да ти е лесно с мен.