Но аз се отклонявам. Припомням страници от миналото си, за да оправдая сегашното си твърдо нежелание да давам полезни сведения.
Получихме писмо от анонимен „въздухоплавател“ с въпрос, как се добива водород. Не беше трудно, поне така научих, след като попрочетох това-онова в Британския музей. Не пропуснах да предупредя „въздухоплавателя“, че трябва да се вземат предпазни мерки, за да не се случи нещастие. Какво повече?
След десет дни в редакцията се появи червендалеста жена, мъкнеща за ръка едно същество, неин син, както тя обясни, дванайсетгодишен. Лицето на момчето беше странно безизразно. Майката го избута напред и му свали шапката. Тогава схванах причината. Нямаше ни вежди, ни мигли, а от косата му бе останала само черна четина, която придаваше на главата му вид на обелено твърдо сварено яйце, поръсено с чер пипер.
— Преди една седмица беше хубаво момче с естествени къдрици — съобщи дамата.
Тя постепенно повишаваше тон и аз започнах да предусещам бурна развръзка.
— Какво се е случило? — попита шефът.
— Какво се е случило ли! — отвърна дамата.
Тя извади от маншона си броя на списанието ни от миналата седмица с моята статия за водорода, заградена с молив, и го размаха пред очите му. Шефът го пое и прочете напечатаното от начало до край.
— Той ли е „въздухоплавателят“? — попита шефът.
— Той е „въздухоплавателят“ — потвърди дамата, — горкото наивно дете. Погледнете го на какво прилича!
— Може пак да му порасне — предположи шефът.
— Може и да порасне — отвърна дамата, повишавайки все повече тон, — а може и да не порасне. Интересува ме какво ще направите вие за него?
Нашият шеф смутолеви нещо за шампоан. Първо си помислих, че дамата ще започне веднага да го бие, но за момента тя се ограничи с думи. Май не искаше съвет, а обезщетение. Направи няколко забележки от общ характер за списанието ни, за ползата от него, за претенциите му за обществен интерес, за ума и знанията на дописниците му.
— Аз наистина не мисля, че грешката е наша — настояваше шефът (беше човек с меки обноски). — Момчето е поискало сведения и ги е получило.
— Не се опитвайте да го обърнете на шега — каза дамата (той не се опитваше да го обърне на шега, сигурен съм, изобщо не беше шегаджия по характер), — за да не ви се случи нещо, дето не сте го и сънували. Ей сега ще ви добия тук водород — изненадващо предложи дамата и ние двамата побягнахме като пилци зад бюрата си, — та да опърля така и вашите глави!
Искаше да каже, като главата на момчето, предполагам. Освен това добави една-две забележки относно външния вид на шефа, които бяха проява на много лош вкус. Трудно можеше да бъде наречена добра жена.
Мисля, че ако беше изпълнила заканата си, щеше скъпо да й излезе, но шефът по принцип избягваше да си има работа със съдилищата. Изглежда, имаше опит, защото съм го чувал да казва:
— Ако някой ме спре на улицата и ми каже да му дам часовника си, аз, разбира се, ще откажа. Ако се закани да ми го отнеме насила, ще направя всичко възможно, без да се бия, за да го запазя. Ако обаче изрази намерение да ми го вземе чрез съда, ще го извадя от джоба си и ще му го дам. При това ще смятам, че съм се отървал евтино.
Той уреди въпроса с банкнота от пет лири, която вероятно се е равнявала на едномесечната печалба от вестника, и червендалестата дама си тръгна, мъкнейки в обратна посока пострадалата си рожба. Когато останахме сами, шефът се обърна към мен и ми каза кротко:
— Да не си помислиш, че те смятам и най-малко за виновен. Грешката не е твоя, това е съдба. Пиши си нравствените беседи и критиките, много си добър в тях, но недей вече да даваш полезни съвети. Пак ще повторя, грешката не е твоя. Съветите ти са точни, нищо не казвам, просто нямаш късмет.
Да бях се придържал към съвета му, щях да спестя много беди и на себе си, и на другите. Не мога да открия причината, но си е така. Препоръчам ли на някого най-добрия маршрут от Лондон до Париж, той си изгубва багажа в Швейцария или едва се измъква от корабокрушение край Дувър. Ако му помогна да си избере фотоапарат, германската полиция го окошарва, защото снимал военни обекти. Веднъж положих много усилия, за да помогна на един човек да се ожени за сестрата на покойната си жена в Стокхолм. Взех вместо него разписанието на потеглящите от Хъл кораби и адресите на най-добрите хотели, където да отседне. В сведенията, които му дадох, нямаше нито една грешка, никъде не стана засечка. Кой знае защо сега не ми говори.