— А кой живеел в тая гора освен момата? — беше следващият въпрос.
— Птички, господин учителю.
— Да, в гората живеели птички. И още кой?
Съобразителността ни сякаш се изчерпа с птичките.
— Хайде де — подсказа учителят, — кои са тия животни с опашки, които се катерят по дърветата?
Позамислихме се, след това един от нас каза:
— Котки.
Беше грешка, поетът не беше споменал за котки. Преподавателят намекваше за катерички.
Не си спомням кой знае колко други подробности за тая гора, сещам се само, че над нея имало небе. На места, където сред дърветата се образували пролуки, погледнел ли нагоре, човек можел да види небето над главата си. Често на това небе имало облаци и понякога, ако си спомням правилно, момата се измокряла.
Спрях се на тази случка, понеже ми се струва показателна изобщо за природните описания в литературата. Не можех да разбера навремето, не мога да разбера и сега какво недостигаше в обобщението на първия ученик. С цялото уважение, дължимо на поета, който и да е бил, човек не може да не признае, че неговата гора е била и не е могла да бъде друга освен „обикновена гора“.
Мога да ви опиша Шварцвалд надълго и нашироко. Мога да ви цитирам шварцвалдския поет Хебел. Мога да изпиша страници за скалистите ждрела и засмените долини, за обраслите в борове склонове, за увенчаните със зъбери върхове, за пенливите рекички (там, където обичащият реда германец не ги е принудил кротко да текат по дървени корита или в дренажни тръби), за белите селца и самотните стопанства.
Но изпитвам известно подозрение, че ще вземете да прескочите всичко това. Ако сте достатъчно съвестни — или дотолкова малоумни, — че да не го направите, в крайна сметка най-много да оставя у вас едно впечатление, което е много по-добре обобщено с простите думи на непретенциозния пътеводител:
Живописна планинска област, граничеща на юг и на запад с долината на Рейн, към който стръмно се спускат нейните била. Геоложките й формации се състоят главно от разноцветни пясъчници и гранит. По-ниските възвишения са покрити с обширни борови гори. Добре напоена от многобройни потоци, а гъсто населените долини са плодородни и грижливо обработени. Странноприемниците са добри, но несвикналите пришълци трябва да внимават с местните вина.
ШЕСТА ГЛАВА
Защо отидохме в Хановер · Нещо, което правят по-добре в чужбина · Изкуството да водиш учтив разговор на чужд език, научен в английските училища · Истинска история, разказана сега за пръв път · Френска шега, поднесена за развлечение на британските младежи · Бащинските инстинкти на Харис · Уличен поливач, разгледан като човек на изкуството · Патриотизмът на Джордж · Какво трябваше да направи Харис · Какво направи той · Спасяваме живота на Харис · Безсънен град ·
Файтонджийски кон в ролята на критик
Пристигнахме в Хамбург в петък след спокойно плаване без премеждия, а от Хамбург тръгнахме за Берлин през Хановер. Това не е най-прекият път. Мога да обясня нашето отбиване в Хановер само както негърът обяснил на съдията присъствието си в курника на пастора.
— Да, сподине, туй, дет го казва сподин полицаят, съвсем вярно, сподине. Аз бях там, сподине.
— Значи признаваш? И какво си правил с чувал в дванайсет часа през нощта в курника на пастор Ейбръхам?
— Аз тъкмо да ви кажа, сподине. Бях одил у сподин Джордан с един чувал дини. Да, сподине, и сподин Джордан той беше него приятно, и той кани мене влезе.
— Е?
— Да, сподине, него приятно човек, сподин Джордан. И ний седи там приказва и приказва…
— Напълно допустимо. Интересува ме какво си правил в курника на дякона?
— Да, сподине, аз тъкмо затуй. То стана ного късно, докато си тръгне аз от сподин Джордан, и тогава си вика, аз си вика: „Сега трябва плюеш на краката си, Юлисийз, щото инак имаш разправия с жената.“ Ного приказвала жена, сподине, ного…
— Остави я нея, има и други приказливи хора в тоя град, не е само жена ти. Къщата на пастор Ейбръхам е на половин миля встрани от пътя ти от дома на господин Джордан до вас. Как си попаднал там?
— Аз тъкмо затуй, туй обяснява, сподине.
— Радвам се да го чуя. Е, и как смяташ да го обясниш?
— Ами аз мисли, сподине, аз сигур се отклони от пътя.
Предполагам, че и ние малко се отклонихме.