Пак настъпи мълчание, тоя път нарушено от Джордж.
— Вие да не се пресилвате само заради мен? — попита той.
— Какво искаш да кажеш? — запита Харис.
— Искам да кажа, че там, където случайно има влак нагоре по тия планини, вие не се отказвайте да го вземем само заради мен. Готов съм да изкачвам всички нанагорнища с влак, колкото и да не е честно. Ще уредя тоя въпрос със съвестта си. Вече цяла седмица ставам сутрин в седем часа и смятам, че тя ще е по-милостива. Тъй че за мен не се безпокойте.
Обещахме да го имаме предвид и продължихме в упорито безмълвие, отново нарушено от Джордж.
— Каква каза, че е марката на твоя велосипед? — попита той.
Харис му я каза.
— Сигурен ли си? — настоя Джордж.
— Разбира се, че съм сигурен — отговори Харис. — Защо, какво има?
— Ами не отговаря на плаката — каза Джордж.
— На кой плакат? — попита Харис.
— На плаката, с който се рекламира тая марка — обясни Джордж. — Разгледах го точно преди да тръгнем. Един мъж беше яхнал такъв велосипед и развяваше байрак в ръка. Виждаше се как го кара без никакво усилие, просто си седи и гълта свежия въздух. Велосипедът сам си вървеше, при това бързо. А това колело оставя цялата работа на мен, то е едно мързеливо магаре. Не натиснеш ли педала, няма да помръднеш. На твое място аз щях да се оплача на фирмата.
Като се замисля, малко велосипеди отговарят на рекламата. Спомням си само един плакат, на който се виждаше, че колоездачът полага усилие. Но то беше, понеже го гонеше бик. Обикновено целта на художника е да убеди колебаещия се, че да караш колело, значи просто да седиш на много удобно седло, докато невидими небесни сили те тласкат бързо в желаната от теб посока.
Обикновено на колелото е седнала дама и тогава ти се струва, че никакъв пухен дюшек не може да ти осигури по-пълен покой, съчетан с липса на умствено напрежение, от карането на велосипед по планински път. И пътуващата на лятно облаче фея не се чувства по-удобно от момичето на велосипеда, ако вярваме на плаката. Облеклото є е идеално за колоездене в горещо време. Вярно, че ханджийки с по-старовремски разбирания може да откажат да й поднесат обяд, пък и някой тесногръд полицай току-виж я загърнал с одеяло, преди да я отведе в полицейския участък. Но тя никак не се страхува, тя се носи като прелестно видение по нанагорнища, по нанадолнища, сред улично движение, което ще подложи на изпитание находчивостта и на котка, по пътни настилки, годни да повредят товарен вагон. Русата й коса се вее на вятъра, изящната й фигура е кацнала с единия крак на седлото, другият е стъпил на рамката, в лявата си ръка държи запалена цигара, с дясната размахва китайски книжен фенер.
По-рядко на велосипеда е същество от мъжки пол, което не е такъв изкусен акробат, колкото дамата, но все пак умее да прави прости фокуси: да се вози изправено на седлото и да размахва флагове, да пие в движение бира или бульон. Трябва с нещо да занимава ума си: на човек с жив темперамент не може да не му доскучае да седи с часове на колелото, без нищо да прави и да мисли. Затова виждаме колоездача изправен на педалите, когато наближава някой планински връх, поздравяващ слънцето или рецитиращ стихотворение на гледката наоколо.
Понякога плакатът изобразява двойка колоездачи и човек изведнъж осъзнава колко по-удобен за флиртуване е съвременният велосипед от старомодния салон или от изживялата времето си градинска порта. Двамата се качват на велосипедите, като внимават, разбира се, да са от правилната марка. Оттук насетне могат да не мислят за нищо, докато сладката прастара приказка си тече сама. По сенчести поляни, през оживени градове в празнични дни весело се носят „най-добрите във Великобритания велосипеди Бърмондси“ или солидните „Еврика Камбъруел“. Няма нужда от натискане на педалите, няма нужда от управляване. Ти само ги обърни в нужната посока и им кажи в колко часа искаш да си у дома. Друго не им трябва. Докато Едуин се навежда от седлото, за да шепне в ухото на Анджелин сладостните признания, а Анджелин извръща лице към хоризонта, за да прикрие залялата я руменина, вълшебните велосипеди летят равномерно напред.
Винаги грее слънце, пътищата винаги са сухи. Отзад не тича строг родител, не се бърка никаква леля, иззад ъгъла не наднича дяволито братче, няма засечка. Боже мой! Защо, когато ние бяхме млади, не можеше да се вземат под наем „най-добрият във Великобритания“ и „Еврика Камбъруел“?
Понякога „най-добрият във Великобритания“ и „Еврика Камбъруел“ стоят опрени на тараба. Вероятно са се уморили. Толкова са работили цял предобед, возили са тия млади хора, които сега са слезли, за да могат велосипедите да си починат. Младите хора седят в тревата под сянката на китни клони. Тревата е висока и суха, отпред тече поток. Всичко е потънало в мир и покой. Друго състояние освен мир и покой според художника на велосипедния плакат не съществува.