Не, все пак не съм прав, твърдейки, че на плаката велосипедистът никога не се напряга. Сега се сещам, че на някои плакати господата, качени на велосипеди, полагат големи усилия — може дори да се каже, че се преуморяват. Те са изпити и грохнали от изнурителния труд, от челата им капе пот и просто чувствате, че, появи ли се отвъд плаката още едно нанагорнище, те ще трябва или да захвърлят колелото, или да умрат. Но причината единствено е собственото им недомислие. Пада им се, щом са се заинатили да карат долнокачествени велосипеди. Ако караха „Пътни народния“ или „Батърси бегача“ като разумния младеж в центъра на плаката, нямаше да виждат този зор. Тогава от тях щеше да се иска само едно: в знак на благодарност да имат щастлив вид — е, може би от време на време да въртят за малко педалите назад, когато велосипедът в прилив на младежка необузданост съвсем се забрави и полети твърде бързо.
Вие, капнали младежи, седнали край пътя в пълно изнемощение, без дори да обръщате внимание на неспирния дъжд; вие, премалели девойки с увиснала влажна коса, разтревожени от късния час, обзети от желание да кълнете, но без да знаете кого; вие, дебели плешиви мъже, стигнали почти до припадък, пъшкащи и пъхтящи по безкрайния път; вие, зачервени отчаяни матрони, които със сетни сили превъртате тежките педали — защо не сте се погрижили да си купите „най-добрия във Великобритания“ или „Еврика Камбъруел“? Защо долнокачествените велосипеди са толкова много в страната?
Или и с колоезденето е като с всичко друго? Никога ли животът няма да заприлича на изобразения на плаката?
Нещо, което всеки път да ме удивлява и възхищава в Германия, е немското куче. В Англия ти идват до гуша старите познати породи: английски дог, далматинец, териер (черен, бял или космат, но винаги хапещ), шотландска овчарка, булдог и толкоз. А в Германия непрекъснато се натъкваш на кучета, каквито не си виждал. Дори няма да кажеш, че са кучета, преди да залаят. Джордж спря едно куче в Зигмаринген и ни накара да го огледаме. Приличаше на кръстоска между риба и пудел. Не съм сигурен дали не е било точно това. Харис се опита да го снима, но то скочи през една ограда и се мушна в някакви храсти.
Не знам към какво се стреми немецът при кръстосването на кучешките породи. Джордж предполага, че крайната цел, държана в тайна засега, е получаването на митичния грифон. Тази теория сякаш не е лишена от основания, някои от получените резултати на пръв поглед я подкрепят. Но пък немецът е практичен човек и не виждам за какво ще му служи грифонът. Ако ще е до чудати форми, нали вече си има дакел! Какво му трябва повече? Освен това грифон вкъщи е много неудобно нещо: непрекъснато ще го настъпват по опашката. Аз мисля, че целта на немеца е да създаде сирена, която после да обучи да лови риба.
Защото немецът обича кучето му да работи. А и немското куче обича да работи, това не подлежи на съмнение. Живот като на английско куче би бил мъка за него. Представете си едно здраво, енергично и схватливо създание, неуморимо по темперамент, а осъдено да прекарва по двайсет и четири часа на ден в пълно бездействие! Как ще се чувствате на негово място? Нищо чудно, ако то смята, че не го разбират, копнее за недостижими неща и прави пакост след пакост.
А немското куче има достатъчно неща, с които да занимава ума си. То е делово и важно. Вижте го как върви по улицата, впрегнато в количка за мляко. Дори черковен настоятел, събиращ волни пожертвувания в черквата, не може да изглежда по-самодоволно. Всъщност човекът бута, а кучето лае и коментира:
— Старата, като не може да лае, добре, че поне бута!
В този миг някакво друго псе подхвърля нещо пренебрежително за маслеността на млякото. Нашето куче спира на място, без да обръща внимание на уличното движение.
— Какво каза за млякото ни?
— Нищо не съм казал за млякото ви — отвръща онова псе с тон на добродушна наивност. — Казах, че времето е чудесно, и попитах по колко върви тебеширът.
— Интересува те цената на тебешира, значи? Искаш ли да я научиш?
— Да, благодаря ти, мислех си, че може би я знаеш.
— Точно така, знам я. Той струва…
— Хайде де, върви най-сетне! — казва старата жена, уморена, изпотена, искаща час по-скоро да свърши разнасянето на млякото.
— Ама ти нали чу той какво намеква за нашето мляко?