— Стига, моля ти се! Виж, идва трамвай, ще ни сгази.
— Как така стига! Ние имаме ли гордост или не! Щом се интересува колко струва тебеширът, ще го научи! Тебеширът струва двайсет пъти повече, отколкото…
— Всичко ще прекатуриш! — възкликва сърцераздирателно старицата и напряга всичките си слаби сили да удържи кучето. — О, Боже мой! Защо не те оставих вкъщи!
Трамваят се приближава стремително, някакъв файтонджия им крещи, друг огромен пес повлича към тях хлебарска количка от отсрещния тротоар, следван от пищящо дете, събира се малка тълпа и един полицай забързва към местопроизшествието.
— Тебеширът струва — казва млекарското куче — точно двайсет пъти повече, отколкото ще струваш ти, като свърша с теб.
— О, така ли?
— Точно така, изчадие на френски пудел, нещастен жабарски…
— Ето на! Знаех си аз, че ще я преобърнеш! — вайка се клетата млекарка. — Казах му, че ще я преобърне!
Но кучето е заето и не й обръща внимание. След пет минути, когато движението е възстановено, чирачето на хлебаря е събрало окаляните си кифли и полицаят си е отишъл с имената и адресите на всички присъстващи, то благоволява да се огледа.
— Виж ти, станала е малка бъркотия — признава то. Сетне отхвърля от себе си всички грижи и весело добавя: — Но го научих колко струва тебеширът. Едва ли ще посмее пак да се закача с нас.
— Да не дава Господ! — казва старата жена и поглежда с отчаяние побелялата от мляко улица.
Но любимото развлечение на впрегатното куче е да дочака на върха на някоя стръмна улица друго куче и двете да си направят състезание надолу. В такива случаи основното занимание на придружителя е да тича отзад и да събира разпиляното: франзели, зелки, ризи. Долу в подножието кучето спира.
— Хубаво надбягване беше, нали? — отбелязва то, когато запъхтяното човешко същество най-сетне го настигне. — Сигурен съм, че щях да съм пръв, ако не беше онова глупаво хлапе. Изпречи ми се точно след завоя. Видя ли го? Защо реве този сополанко! Задето го съборих ли? Ами защо не се махна от пътя ми? Срамота е хората да оставят децата си, където могат да ги съборят. Всичко ли изпопада от количката? Ясно, не си го подредил, както трябва. Трябва да си по-грижлив! Не си допускал, че ще се втурна презглава по надолнището? Ама ти наистина ли мислиш, че ще се оставя дъртият пес на Шнайдер да ме надмине? Но ти кога ли мислиш! Сигурен ли си, че си събрал всичко? Така смяташ? Аз на твое място нямаше да „смятам“, а щях да изтичам обратно догоре, за да проверя. Уморен ли се чувстваш? Добре де, само не обвинявай мен, ако нещо липсва.
То е дълбоко убедено, че трябва да свие във втората пресечка вдясно, и нищо на света не е в състояние да го убеди, че трябва да свие в третата вляво. Сигурно е, че ще успее да прекоси улицата навреме, и нищо не може да го убеди, докато не види количката прегазена. Вярно е, че след това се чувства много виновно, но каква полза? Понеже обикновено е голямо и силно като младо биче, а човекът, който го придружава — немощен старец или малко дете, прави каквото си иска. Най-голямото наказание, което господарят може да му наложи, е да го остави у дома и да кара количката сам. Но немецът е твърде милозлив, за да го прави често.
Аз съм убеден, че немският селянин крои малките такъми и майстори малката количка единствено с мисълта да достави радост на своето куче. В други страни, като Белгия, Холандия и Франция, съм виждал да се отнасят зле с впрегнатите кучета и да ги преуморяват, но в Германия това е изключено.
Иначе немците възмутително ругаят животните. Видях един немец да стои пред коня си и да го ругае с всички думи, които езикът му се обърна да изрече. Но конят не го и погледна. Тогава немецът повика жена си на помощ. Когато тя пристигна, той й разказа в какво се е провинил конят. Жената също се ядоса, двамата се изправиха от двете страни на нещастното животно и взеха да го ругаят заедно. Обиждаха покойната му майка, оскърбяваха баща му, подхвърляха язвителни забележки за външността му, за ума му, за нравствеността му, за общите му способности като кон. Животното слуша известно време и направи най-доброто при тези обстоятелства: обърна се невъзмутимо и си тръгна. Жената се върна при прането си, а мъжът хукна да догонва коня, продължавайки да го хули.
Няма по-добродушни хора от немците. В Германия е почти непозната жестокостта спрямо животните или децата. Тук камшикът е музикален инструмент — плющенето му се чува от сутрин до вечер, но в Дрезден пред мен едва не пребиха един италиански файтонджия, който го бе използвал наистина. Германия е единствената страна в Европа, където пътникът може да се отпусне удобно в наетата кола, уверен, че с милия му приятел между стръките няма да се отнасят безчовечно и няма да го преуморят.