ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА
Шварцвалдската къща и задушевността й · Ароматът й · Джордж отказва да остане в леглото след четири часа сутринта · Път, който не може да се сбърка · Едно мое изключително чувство · Неблагодарни спътници · Харис и научните му методи · Бодрата му самоувереност · Селото: където беше и къде е трябвало да бъде · Джордж и планът му · Разхождаме се а la Française · Немският колар, заспал и буден · Кой разпространява английски език в чужбина
Една вечер замръкнахме далеч от населено място и нощувахме в шварцвалдска селска къща. Големият чар на шварцвалдската къща е в нейната задушевност. Кравите са в съседната стая, конете са на горния етаж, гъските и патиците са в кухнята, а прасетата, децата и кокошките — навред в къщата. Докато се обличате, зад гърба ви някой грухти:
— Добро утро! Случайно да ви се намират картофени обелки? Както виждам, нямате. Довиждане.
След това се чува кудкудякане и се подава проскубаният врат на стара кокошка.
— Какво хубаво утро! Нали нямате нищо против да си донеса тоя червей при вас? В тая къща толкова трудно се намира кътче, където да хапнеш на спокойствие. Аз от пиле съм си бавна в яденето, а там сме десетина и няма да ме оставят на мира. Всички искат. Нямате нищо против да се кача на леглото, нали? Тук може и да не ме забележат.
Продължавате да се обличате, а през вратата надничат рошави глави. Явно са решили, че в стаята е отседнала менажерия. Не се разбира момчешки ли са или момичешки, можете само да се надявате, че са на момчета. Няма смисъл да затваряте вратата, тя не се заключва, а щом се дръпнете, ще я отворят пак. Закусвате, както сте виждали на картини за блудния син: едно-две прасета ви правят компания, от вратата ви критикуват и възмутено клюкарстват за вас група гъски. Може и някоя крава да благоволи да надзърне.
Тази прилика с Ноевия ковчег придава на шварцвалдската къща отличителния й аромат, който не можете да сбъркате с нищо друго. Това е дъх, в който се смесват ухания на рози и лимбургско сирене, помада за коса, изтравниче и лук, праскови и сапунена пяна, малко морски въздух и мирис на гнилоч. Нито една миризма не може да се отдели, но долавяте присъствието на всички миризми, които светът е произвел. Обитателите на тия къщи си обичат тяхната атмосфера и не отварят прозореца, за да не отлети. Ако искате да ви мирише на нещо друго, излезете навън и миришете горски теменуги и борове. Казаха ми, че след време човек така свиквал, че не можел да заспи в никаква друга атмосфера.
Сутринта ни чакаше дълъг преход и искахме да станем рано, в шест часа, без да безпокоим цялото семейство. Попитахме домакинята възможно ли е според нея. Тя каза, че е напълно възможно. Нея самата сигурно нямало да я има — това бил денят, когато ходела в града, на около десет километра, и рядко успявала да се върне преди седем часа, но може би мъжът й или някое от момчетата ще са отскочили за втора закуска. Във всеки случай щели да изпратят някого да ни събуди и да ни сложи да ядем.
Оказа се, че изобщо не се нуждаем от будене. Сами си станахме в четири часа. Не мога да кажа в колко часа става шварцвалдският селянин през лятото, на нас ни се стори, че става през цялата нощ. Първото, което шварцвалдецът прави, щом стане, е да обуе тежки чепици с дървени подметки и да се разтъпче из къщата. Докато не се качи и не слезе три пъти по стълбите, все едно не е станал. Събуди ли се, както трябва, качва се на горния етаж, за да събуди и коня си. (Шварцвалдската къща обикновено е построена на стръмен склон и приземният етаж е горе, а плевникът долу.) Конят, изглежда, също трябва да се разтъпче из къщата. Щом свърши и тая работа, стопанинът слиза в кухнята и се залавя да цепи дърва. След като нацепи достатъчно, запява, доволен от себе си. По някое време стигнахме до заключението, че най-добре ще е да последваме този прекрасен пример. Дори и Джордж стана с голямо желание.
Позакусихме набързо в четири и половина и в пет потеглихме. Пътят ни водеше напред през планините и според направените в селото допитвания не беше възможно да го сбъркаме. Предполагам, че всеки знае какво представлява такъв път. Обикновено ви връща в изходната точка и тогава се радвате, че поне знаете къде сте. Предусещах бедата и тя ни сполетя още преди да бяхме изминали два-три километра. Пътят се разделяше на три. Прогнила табела известяваше, че лявата пътека води до селище, чието име не бяхме чували, а и не бе означено на картата. Табелата за средния път липсваше. Пътят вдясно според общото ни мнение водеше обратно в селото.
— Старецът много ясно каза — напомни Харис — да вървим все напред по склона на хълма.