— Кой хълм? — попита уместно Джордж.
Пред нас се издигаха пет-шест възвишения, високи и ниски.
— Каза — продължи Харис, — че трябва да стигнем до една гора.
— Няма начин да не го направим по който и път да тръгнем — отбеляза Джордж.
Вярно, всички хълмове бяха обрасли с гъсти гори.
— Освен това каза — измърмори Харис, — че сме щели да стигнем върха за час, час и половина.
— Виж — каза Джордж, — тук започвам да се съмнявам.
— Е, какво ще правим? — попита Харис.
За щастие имам чувство за ориентация. Не е голямо достойнство, не се хваля с него, то си е просто първичен инстинкт, нещо подсъзнателно. При това няма значение, какви планини, пропасти, реки и други препятствия се изпречват на пътя ни. Инстинктът ми е безпогрешен, крива може да бъде само местността. Поведох ги по средния път. Не е справедливо да бъда обвиняван за това, че средният път нямаше достатъчно воля да следва една и съща посока, че след четири километра нанагорнища и нанадолнища изведнъж взе, че свърши в гнездо на оси. Ако беше вървял в посоката, в която трябваше да върви, щяхме да излезем там, където искахме да отидем — убеден съм в това.
Дори и така бях готов да продължа да използвам дарбата си и да открия нов път, ако не беше проявеното към мен неприязнено отношение. Но и аз не съм ангел и отказвам да си хабя силите заради неблагодарници и подигравчии. Освен това се съмнявам дали Джордж и Харис щяха да ме последват. Затова свалих от себе си отговорността и Харис зае освободеното място.
— Е — каза Харис, — доволен си, предполагам, от това, което направи?
— Разбира се, че съм доволен — отговорих от купчината камъни, на която се бях покатерил. — Доведох ви дотук здрави и читави. Мога и да продължа да ви водя, но колкото и да е безкористен човек, поне една блага дума му трябва за насърчение. Вие недоволствате, защото не знаете къде сте. Откъде знаете, че не сте точно там, където сте искали да бъдете. Но аз ще си замълча, не очаквам благодарности. Вървете, където искате, не желая да имам нищо общо с вас.
Вероятно имаше много горчивина в думите ми, но не можех да се сдържа. Една добра дума не ми казаха из целия изтощителен път.
— Не ни разбирай криво — каза Харис. — Двамата с Джордж признаваме, че без твоята помощ никога нямаше да стигнем дотук. Това ти прави чест. Но чувството за ориентация може и да греши. Аз предлагам да го заместим с научни методи. Та къде е сега слънцето?
— Не мислиш ли — обади се Джордж, — че ако се върнем в селото и цаним за една марка някое момче да ни води, ще спестим време?
— Напротив, ще загубим много часове — решително заяви Харис. — Остави на мен. Чел съм много неща по тоя въпрос — той извади часовника си и взе да се върти в кръг. — Като две и две четири е просто — продължи той. — Насочваш малката стрелка към слънцето, делиш на две разстоянието между малката стрелка и дванайсет и получаваш север.
Той се въртя доста време и накрая посочи с ръка.
— Ето — каза, — натам е север, към гнездото на осите. Дайте ми картата.
Дадохме му я, той седна с лице към осите и взе да я разглежда.
— Тодмос е на юг-югозапад оттук — каза той.
— Какво значи „оттук“? — попита Джордж.
— Ами оттук, където сме — отвърна Харис.
— А къде сме? — попита Джордж.
Въпросът обърка Харис за известно време, но после лицето му се проясни.
— Няма значение, къде сме — каза той. — Все едно. Тодмос е на юг-югозапад. Хайде, да не губим повече време.
— Не разбирам как го реши — каза Джордж, докато ставаше и мяташе на гръб раницата си, — но всъщност няма значение. Тръгнали сме заради здравето си и всичко е чудесно.
— Не се тревожи — увери го Харис с бодра увереност. — Ще стигнем в Тодмос преди десет и ще хапнем.
Каза нещо за бифтек, следван от омлет. Джордж заяви, че лично той няма да мисли за такива неща, преди да види Тодмос.
Повървяхме половин час и излязохме на една поляна. На около три километра под краката си видяхме селото, през което минахме сутринта. Черквата му беше доста необичайна, с външно стълбище.
Гледката ме натъжи. Бяхме вървели без прекъсване три часа и половина, за да изминем четири-пет километра. Но Харис се възхити.
— Най-после знаем къде сме — каза той.
— Ти нали каза, че няма значение — напомни му Джордж.
— Точно така — отговори Харис. — Но все пак добре е да си сигурен. Сега се чувствам по-уверен.
— То пък едно предимство! — промърмори Джордж.
Харис, изглежда, не го чу.
— Сега сме на изток от слънцето — продължи Харис, — а Тодмос е на югозапад от мястото, където сме. Тъй че, ако… — той млъкна. — Между другото — продължи след малко — спомняте ли си какво казах: ъглополовящата север ли сочи, или юг?