— Каза, че север — отговори Джордж.
— Сигурен ли си? — настоя Харис.
— Сигурен съм — потвърди Джордж, — но недей да упорстваш, ако това ще ти обърка пресмятанията. Може и да си сбъркал.
Харис помисли малко и лицето му се проясни.
— Няма значение — каза той, — разбира се, че е север. Трябва да е север! Може ли да е юг? Сега трябва да вървим на запад. Хайде!
— Нямам нищо против да вървя на запад — каза Джордж — или към която и да е точка на компаса, все ми е едно. Искам само да отбележа, че в момента вървим на изток.
— Не е вярно — възрази Харис, — вървим на запад.
— Казвам ти, че вървим на изток — настоя Джордж.
— Не го повтаряй, моля ти се — каза Харис, — объркваш ме.
— Голяма работа, че те обърквам — отвърна Джордж. — Предпочитам да те обърквам, отколкото да вървя в погрешна посока. Казвам ти, че вървим на изток.
— Глупости! — сопна се Харис. — Ето го слънцето.
— Виждам слънцето, много добре го виждам — отговори Джордж. — То вероятно е там, където трябва да бъде според теб и според науката. Аз зная само, че когато бяхме долу в селото, точно тоя хълм с точно тая канара на върха беше на север от нас. А сега ние гледаме право на изток.
— Прав си — каза Харис. — Забравих, че се обърнахме кръгом.
— На твое място ще си нарисувам схема — промърмори Джордж. — Вероятно още няколко пъти ще се обръщаме.
Той се завъртя кръгом и тръгна в обратната посока. След четирийсет минути катерене пак излязохме на открито и пак видяхме селото точно в краката си. Тоя път беше на юг от нас.
— Странно — каза Харис.
— Нищо странно няма — каза Джордж. — Ако обикаляш в кръг около едно село, естествено е от време на време да го виждаш. Лично аз се радвам. Значи не сме се загубили напълно.
— Но то трябваше да е от другата ни страна — каза Харис.
— След час, час и нещо ще бъде от другата страна — каза Джордж, — ако продължим да вървим.
Аз почти не се обаждах — беше ме яд и на двамата, но с радост забелязах, че Джордж започва да се ядосва на Харис. Пълна глупост беше от страна на Харис да си въобразява, че може да намери пътя по слънцето.
— Искам да си припомня — замислено рече Харис, — север ли сочеше ъглополовящата или юг.
— Според мен — каза Джордж — е доста важно.
— Не е възможно да е север — каза Харис — и ще ти обясня защо.
— Не си прави труда — каза Джордж, — изцяло съм готов да ти повярвам, че не е.
— Но току-що каза, че е — укори го Харис.
— Не съм казал такова нещо — тросна му се Джордж. — Казах, че ти каза, а това е съвсем друго нещо. Ако мислиш, че не е, да тръгваме в обратна посока. Ще се получи известно разнообразие.
И тъй, Харис пресметна всичко при новото положение и ние отново влязохме в гората и отново след половин час усилено катерене видяхме в краката си селото. Вярно, че сега бяхме малко по-високо и то лежеше между нас и залязващото слънце.
— Мисля — каза Джордж, загледан в селото, — че оттук гледката е най-красива от всички досега. Остава само една посока, откъдето не сме го видели. След като го видим и оттам, предлагам да слезем и да си починем.
— Не ми се вярва да е същото село — каза Харис. — Не е възможно!
— Друга такава черква няма — каза Джордж. — Но може да е като с оная статуя в Прага. Може тукашните власти да са заръчали да се изработят модели на селото в естествена големина и да са ги наслагали из Шварцвалд, за да видят къде ще стои най-добре. Както и да е, накъде ще вървим сега?
— Не знам — каза Харис — и ми е все едно. Аз направих, каквото можах, а ти не си направил нищо, само мърмориш и ме объркваш.
— Може и да съм критикувал — призна Джордж, — но погледни положението от моя гледна точка. Единият от вас обяви, че има чувство за ориентиране, и ме отведе до гнездо на оси посред гората.
— Не мога да забраня на осите да си правят гнезда в гората — отвърнах.
— Не съм казал, че можеш — отговори Джордж. — Не споря, само излагам фактите. Другият с часове ме води нагоре-надолу въз основа на научни изчисления, но не прави разлика между север и юг и никога не е сигурен дали се е обърнал кръгом или не. Самият аз не претендирам да имам други чувства освен обичайните, не съм и учен. Но виждам през две ниви оттук един човек. Ще му предложа една марка и петдесет пфенига, колкото, струва ми се, е стойността на сеното, което коси, за да остави работата си и да ни заведе до място, откъдето се вижда Тодмос. Ако двамата желаете да дойдете с мен, нямам нищо против. Ако не желаете, можете да опитате някоя друга система.