След десет минути, когато във влака си припомнях случката, ми дойде на ум, че макар да бях прав, съгласявайки се с носача, че е най-добре велосипедът да се изпрати през Имендинген, може би не трябваше да се съгласявам да го пращат в Имендинген. Ако бях черноглед по природа, щях и досега да се тормозя от мисълта, че велосипедът е в Имендинген. Но според мен човек трябва да гледа на нещата откъм добрата страна. Възможно е носачът по своя инициатива да е поправил моя пропуск, възможно е да е станало чудо и велосипедът да е бил някак предаден на собственика му преди края на неговата обиколка. Чантата пратихме в Радолфцел, но ме утешава споменът, че на нея пишеше „Констанц“. Без съмнение след време, когато установят, че никой не я търси в Радолфцел, железопътните власти ще я препратят в Констанц.
Но всичко това няма нищо общо с поуката, която исках да извлека от този случай. Същината тук е възмущението на британеца от това, че един немски носач не разбира английски. В момента, когато го заговорихме, той изрази възмущението си с невъздържани думи.
— Благодаря ви безкрайно — каза той. — Толкова е просто, Боже мой! Искам да отида в Донауешинген с влак. От Донауешинген ще отида пеш до Гайзенген. В Гайзенген ще взема влака до Енген, а от Енген ще отида с велосипеда до Констанц. Но не искам да мъкна чантата с мен, искам тя да е в Констанц, когато стигна там. От десет минути се мъча да обясня това на тоя глупак и не мога да му го набия в главата.
— Срам и позор! — съгласих се. — Тия германски работници не знаят кажи-речи никакъв език освен техния си.
— Показах му го по разписанието и се помъчих да го обясня с жестове — продължи англичанинът. — Не мога и не мога да му го втълпя.
— Чак не е за вярване! — потвърдих. — Ами че то се разбира от само себе си.
Харис се ядоса на тоя турист. Понечи да го нахока за глупостта да пътува в отдалечени краища на чужда страна и да прави такива сложни железопътни изпълнения, без да знае думица от местния език. Но аз пресякох импулсивността на Харис и му посочих голямото и добро дело, за което туристът несъзнателно работеше.
Шекспир и Милтън може да са допринесли за разширяване на познанството с английския език сред по-необлагодетелстваните жители на Европа. Нютон и Дарвин може да са направили своя език необходим за образованите и мислещи чужденци. Дикенс и Уида (Луиз дьо ла Роме Уида (1840–1908) — английска романистка) (който си въобразява, че литературният свят се ограничава до предразсъдъците на тесногръдите критици, много ще се изненада и огорчи, като узнае на каква почит се радва в чужбина тая подигравана в родината й дама) вероятно са помогнали за още по-голямото популяризиране на английския. Но човекът, разпространил английския от нос Сан Висенти в Португалия до Урал, е неспособният или нежелаещ да научи и дума от някакъв език англичанин, който пътува с кесия в ръка из всички кътчета на континента. Можем да се възмущаваме от невежеството му, но неоспорим факт е, че той кара Европа да учи английски. Заради него швейцарският селянин бие в зимните вечери път през снега и ходи на курс по английски, какъвто се провежда във всяко село. Заради него файтонджията и кондукторът, камериерката и перачката дремят с часове над английски граматики и разговорници. Заради него чуждестранните дюкянджии и търговци изпращат синовете и дъщерите си да учат в английските градчета. Заради него всеки съдържател на хотел или ресторант уточнява в обявлението си: „Приемат се само кандидати, добре владеещи английски.“
Ако народите, говорещи английски, въведат изискване кандидатите за нещо да владеят някакъв друг език, изумителното разпространение на английския в целия свят ще секне. Човекът, говорещ английски, стои сред чужденците и дрънка златото си.
— Плащам на всеки, който говори английски — вика той.
Ето го великия възпитател. Теоретически можем да го хокаме, практически трябва да му свалим шапка. Той е апостолът на английския език.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Огорчение от прозаичните инстинкти на немеца · Прелестна гледка, а няма ресторант · Мнението на европейците за англичанина · Умореният пътник с тухлата · Гонене на кучето · Нежелателно семейно местожителство · Плодороден край · Симпатичен веселяк се качва към нас · Джордж, разтревожен от късния час, бърза да слезе от другата страна · Харис тръгва след него, за да му покаже пътя · Не ми се остава сам и тръгвам след Харис · Произношение за чужденци