— Немски — обясни той.
— О — казах, — прощавайте.
— Не ме ли разбрахте? — продължи той.
— Грешката очевидно е моя — отговорих. — Познанията ми са крайно несистемни. Човек научава по нещо оттук-оттам, докато пътува, но това, разбира се, е недостатъчно.
— Но и те не ме разбраха — посочи той към ханджията и жена му, — а нали им е матерен език.
— Не вярвам — казах аз. — Е, децата тук говорят немски, нашите стопани донякъде също го знаят. Но иначе навред в Елзас и Лотарингия хората още говорят френски.
— Но аз им заговорих и на френски, — добави той, — а те и него не разбраха.
— Странно наистина — съгласих се.
— Повече от странно — не се примиряваше той, — направо непонятно. Аз имам диплома, а и получавах стипендия само заради високия си успех по френски и немски. Правилното ми изразяване, чистотата на произношението минаваха за пример в моя колеж. А когато съм в чужбина, почти никой не разбира дума от онова, което казвам. Можете ли да ми го обясните?
— Мисля, че мога — отговорих. — Вашето произношение е прекалено безупречно. Нали помните какво е казал шотландецът, когато за пръв път в живота си вкусил истинско уиски: „Може да е чисто, ама аз не мога да го пия.“ Така е и с вашия немски. Ако позволите да ви посъветвам, бих ви препоръчал да говорите с колкото може по-лошо произношение и да вмъквате всички грешки, които ви дойдат на ум.
Всяка страна има специално произношение на езика си, предназначено изключително за чужденци. Местните хора нито го употребяват, нито го разбират. Веднъж чух една англичанка да обяснява на един французин как се произнася думата have.
— Вие го произнасяте, като че ли се пише hav — каза тя с укор. — Но не е така. Има едно „е“ на края.
— Но аз мислех — отговори ученикът, — че „е“-то на края на have не се произнася.
— Разбира се, че не се произнася — обясни учителката. — Това е „нямо е“, но то влияе върху произношението на предната гласна.
Преди това той беше произнасял думата съвсем понятно. А след това, щом стигнеше до нея, се запъваше, съсредоточаваше се и произнасяше тоя звук така, че само контекстът можеше да помогне да се разбере.
Като оставим настрана ранните мъченици, мисля, че малцина са минали през повече изпитания от мен, докато се мъчех да усвоя правилното произношение на немската дума за „черква“ — Kirche. Преди да успея, бях стигнал дори до отчаяното решение да не стъпя на черква в Германия.
— Не, не — поправяше ме моят учител (беше старателен човек), — вие го казвате, като че ли се пише „К-и-р-х-к-е“. Няма никакво „к“. То е… — и за двайсети път тая сутрин той ми показваше как трябва да се произнесе.
Най-печалното беше, че не можех и не можех да открия някаква разлика между начина, по който го казваше той и по който го казвах аз.
— Вие го произнасяте с гърлото — обясняваше той. (Вярно, с гърлото го произнасях.)
— Искам звукът да излезе от тук — и той показваше с дебелия си показалец областта, от която трябваше да се започне.
След мъчителни усилия, които пораждаха звуци, напомнящи за всичко друго освен за молитвен дом, го молех да ме извини.
— Май наистина не мога — казвах. — Вижте, години наред съм говорил, струва ми се, с устата. Никога не съм знаел, че човек може да говори със стомаха. Опасявам се, че вече е твърде късно да се науча.
След дълги часове в усамотение, след упражнение из тихи улици за ужас на случайни минувачи най-сетне се научих да изговарям правилно думата. Учителят ми беше във възторг от мен и преди да дойда в Германия, аз също бях доволен от себе си. Тук открих, че никой не разбира какво искам да кажа с тая дума. Не можах да стигна до нито една черква с нея. Трябваше да изоставя правилното произношение и с много мъки да се върна към стария неправилен изговор. Тогава хората се усмихваха и ми казваха, че е зад ъгъла или на съседната улица.
Мисля, също, че произношението на чуждия език би трябвало да се обяснява по-човешки, а не както сега:
— Притиснете сливиците си към долната страна на ларинкса. Тогава с извитата нагоре изпъкнала част на септума така, че почти, но не съвсем да допира мъжеца, помъчете се с върха на езика да допрете тиреоидната си жлеза. Поемете дълбоко дъх и свийте глотиса. Сега, без да отваряте устни, кажете „гару“.
А когато го направите, пак не са доволни.
ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Характерът и поведението на немския студент · Студентските дуели в Германия · Употреба и злоупотреба с привичното · Повърхностни впечатления — Смешното в цялата работа · Рецепта за създаване на диваци · Немската Jungfrau и чудноватият є вкус · Kneipe (Кръчма (нем.))· Как се търка саламандър · Съвет към чужденеца · История, която би могла да има тъжен край · За грешките се плаща