На връщане включихме в маршрута си един университетски град. С любезната помощ на някои немски приятели успяхме да научим нещо за студентския живот.
Английското момче играе, докато стане на петнайсет години, след това работи, докато стане на двайсет. В Германия детето работи, а младежът играе. Германчето тръгва за училище в седем часа през лятото, в осем часа — през зимата и там наистина учи. Резултатът е, че на шестнайсет години момчето има основни познания по класически езици, литература и математика, толкова история, колкото е разумно да знае човек, длъжно е да принадлежи към политическа партия и владее до съвършенство един модерен език. Затова осемте университетски семестъра, равни на четири години, са прекалено много освен за желаещия да стане професор. Немският младеж не е спортист и жалко, защото би бил добър. Той играе малко футбол, с колоездене се занимава още по-малко и се заплесва най-вече по френски билярд в задушни кафенета. Но, общо взето, повечето млади немци убиват времето си с бумел, пиене на бира и дуели. Ако е син на богат баща, младежът влиза в студентско дружество — да бъдеш член на елитно дружество, струва към четиристотин лири годишно. Ако е младеж от средната класа, се записва в Burschenschaft (Студентско дружество (нем.)) или Landsmannschaft (Земляческо студентско дружество (нем.)), което е малко по-евтино. Тия сдружения от своя страна се делят на по-малки кръжоци — на шваби от Швабия, на франконци — потомци на франките, тюрингийци и т.н. Разбира се, накрая става както винаги — доколкото знам, половината членове на нашия Гордънски шотландски полк са лондончани кореняци. Тъй или иначе, всеки университет е достатъчно живописен с десетина и повече студентски дружества, всяко със своя фуражка, отличителни знаци и цветове, с определена бирария, в която не може да влезе студент от друго дружество, носиш други знаци и фуражка с друг цвят.
Главното занятие на тия студентски дружества е да устройват дуели между членовете си или с членовете на съперничещо дружество. Mensur, прочутите немски дуели, са толкова подробно описани, че не възнамерявам допълнително да отегчавам читателите. Мога да предложа само непосредствените си впечатления, понеже вярвам, че те са по-верни и по-полезни от мнения, изработени в хода на обсъждане или омекотени от разни влияния.
Един французин или испанец ще се постарае да ви убеди, че боят с бикове е институция, съществуваща главно заради благото на бика. Не е вярно, че конят цвили от болка, както на вас ви се струва, той просто се смее на нелепата гледка, която представляват собствените му вътрешности. Вашият френски или испански приятел ще противопостави славната му вълнуваща смърт на безмилостното дране на недоубити кранти. Ако е по-красноречив, може да се завърнете в Англия с убеждението, че боят с бикове е средство за запазване на рицарския дух. Несъмнено Торквемада е бил убеден в човечността на инквизицията. Какво по-полезно за един затлъстял гражданин, страдащ от парализа или ревматизъм, от един-два часа разпъване на колело? След това ставите му са разтегнати, той дори се чувства подмладен. Английските ловци са убедени, че лисицата е за завиждане. Безплатно й се предлагат цял ден физически упражнения, като през всичкото време тя е в центъра на вниманието.
Навикът ни прави слепи за онова, което не желаем да видим. Всеки трети немец, когото срещате по улиците, носи и до гроб ще носи белезите от двайсетте или стоте дуела, в които е участвал като студент. Немските деца играят на Mensur в детската градина, репетират в гимназията. Немците са успели да убедят себе си, че в тези дуели няма нищо брутално, нищо обидно, нищо унизително. Доводът е, че, дуелирайки се, немският младеж се учи на хладнокръвие и смелост и това го прави добър войник. Но дали достойнството на професионалния боксьор е достойнство и на войника? Доста е съмнително.
Самообладанието и устремът са от по-голяма полза на бойното поле от безразличието към онова, което може да ти се случи. Всъщност немският студент би трябвало да прояви много повече смелост, за да не се бие. Той се бие не за собствено удоволствие, а за да задоволи общественото мнение, изостанало с двеста години.
Единственият сигурен резултат от Mensur е озверяването. Твърди се, че се развивала ловкост, но къде ли може да бъде забелязана? Самото дуелиране по нищо не се различава от сценичен бой със саби, а зрелището като цяло е сполучлив опит за съчетаване на нелепото с неприятното. В аристократичния Бон, където се държи на стила, и в Хайделберг, където по-често се срещат гости от други страни, може би всичко е по-представително. Казаха ми, че там дуелите се провеждали в хубави помещения, че побелели лекари се грижели за ранените, а слуги в ливреи — за гладните и че всичко се вършело с пищна церемониалност. В по-типичните немски университети, където чужденци идват рядко и не се приемат толкова лесно, нещата са сведени до основното, а в него няма нищо привлекателно.