Гледката е толкова непривлекателна, че от сърце съветвам по-чувствителния читател да избегне дори описанието й. Няма как да го разкрася, дори няма да се опитам.
Помещението е голо и мръсно, стените са покрити с петна от бира, кръв и лой от свещи, таванът е опушен, подът е наръсен с дървени стърготини. Тълпа смеещи се, пушещи, приказващи студенти образуват фона. Някои седят на пода, други — на столове и пейки.
В центъра са изправени един срещу друг противниците, напомнящи японски воини, както ги знаем от рисунките по порцелановите подноси. Причудливи и сковани, със защитни очила, увити в шалове вратове, тела, омотани в нещо, напомнящо мръсни юргани, ръце с дебело подплатени ръкави, те приличат на недодялани механични играчки. Секундантите, също навлечени, с глава и лице, защитени от огромни островърхи кожени шапки, ги дърпат и наместват в правилно положение. Едва ли не очакваш да чуеш цъкане на зъбчати колела. Съдията заема мястото си, дава сигнал и веднага следват пет иззвънявания на дълги прави шпаги. Дуелът е безинтересен като зрелище: няма движение, няма изкуство, няма грация (такива са личните ми впечатления). Побеждава най-якият, оня, който съумее най-дълго да задържи огромната си тежка шпага в неестествена поза, без ръката му да отслабне дотолкова, че да не е в състояние да се пази и да напада.
Интересът е насочен изцяло към получените рани. Те винаги се нанасят или на върха на главата, или по лявата страна на лицето. Понякога част от скалп или парче от буза изхвърчават във въздуха и после грижливо се пазят в плик от гордия им притежател, или по-точно — от гордия им бивш притежател, за да бъдат показвани на другарски събирания. От всяка рана, разбира се, шурти кръв. Тя пръска докторите, секундантите и зрителите, шари тавана и стените, събира се на локвички сред дървените трици. В края на всеки рунд лекарите се спускат и с ръце, вече мокри от кръв, затискат зиналите рани, като ги позабърсват с тампончета мокър памук, които един слуга държи готови на поднос. Естествено, щом дуелиращите се отново се изправят и продължат двубоя, кръвта пак руква, заслепява очите им и прави хлъзгав пода под краката им. От време на време виждате нечии зъби оголени почти до ухото, така че до края на дуела притежателят им се хили на половината зрители, докато другата страна на лицето му е сериозна. Случва се на някого да разцепят носа и това му придава извънредно високомерен вид.
Понеже целта на всеки студент е да завърши университета с колкото може повече белези, според мен никой не се и опитва да се защитава. Истински победител е онзи, който получи най-много рани, за да предизвиква след това — шит и кърпен до неузнаваемост — завистта на немските младежи и възхитата на немските девойки. Който получи само няколко драскотини, си отива намусен и разочарован.
Но самият дуел е едва началото на веселбата. Второто действие на представлението се разиграва с превързването. Лекарите обикновено са студенти по медицина или току-що завършили и се нуждаят от практика. Трябва да призная, че ония, които видях, имаха безсърдечен вид и манипулациите сякаш им доставяха удоволствие. Вероятно вината не е само тяхна. Част от играта е лекарят да подложи жертвата на колкото може повече допълнителни мъки и истински медик едва ли би поел подобна задача. Не по-малко важно от поведението по време на дуела е как студентът понася обработването на раните. Операциите се извършват възможно най-безжалостно, като пациентът се наблюдава внимателно през цялото време и трябва да изтърпи всичко със спокоен и доволен вид. Една широко зейнала рана привлича като магнит публиката. Раната нарочно се зашива грубо с надеждата, че белегът ще остане за цял живот. Би могло да се очаква подобна рана, преднамерено раздърпана и раздразнена след седмица, да осигури на щастливия й притежател жена и петцифрена зестра.
Това са обикновените двуседмични дуели. Един среден студент участва в десетина и повече такива на година. Има и други, на които посетители не се допускат. Когато се сметне, че някой студент се е опозорил с неволно движение на главата или тялото по време на двубой, той може да възстанови честта си само като застане срещу най-добрия фехтовчик в дружеството. Противникът му се запретва да му нанесе възможно най-много и най-кървави рани. Целта на жертвата е да покаже на другарите си, че е в състояние да не помръдне, докато кълцат месото по черепа му.