— Няма смисъл да се пазариш с германец — каза дребният англичанин. — Те сякаш не го разбират. Видях първо издание на Шилеровите „Разбойници“ в книжарница на Георг плац. Влязох и попитах за цената. Продавачът зад тезгяха беше чудат старец.
— Двайсет и пет марки — отвърна той и продължи да си чете.
Казах му, че съм видял по-запазен екземпляр само преди няколко дни за двайсет — човек говори така, когато се пазари, то се разбира. Той ме попита:
— Къде?
Казах му, че в един дюкян в Лайпциг. Той ми предложи да се върна там и да го купя: като че му беше съвсем все едно дали ще купя книгата или не. Казах му:
— За колко най-малко ще ми я дадете?
— Казах ви вече — отговори той, — двайсет и пет марки.
Беше сприхав дъртак. Казах му:
— Тя не струва толкова.
— Казал ли съм, че струва? — сопна се той.
Аз казах:
— Ще ви дам десет марки — помислих си, че може да се спазарим за двайсет.
Той се изправи. Сметнах, че ще обиколи тезгяха, за да извади книгата. Вместо това той се доближи направо до мен. Беше доста едър мъж. Хвана ме за двете рамена, изтласка ме на улицата и затръшна вратата зад гърба ми. Никога в живота си не съм бил толкова изненадан.
— Може книгата да е струвала двайсет и пет марки — предположих аз.
— Разбира се, че струваше — отговори той. — Но що за разбиране за търговия!
Ако нещо промени характера на германеца, това ще бъде германката. Самата тя се променя бързо. Преди десет години никоя германка, която цени доброто си име и се надява на съпруг, не би посмяла да се качи на велосипед; днес хиляди жени въртят колелата из цялата страна. Старите клатят глава, но младите мъже, както забелязвам, ги настигат и карат до тях. Не толкова отдавна в Германия се смяташе, че не е женствено да кара кънки сама жена. За прилична поза се смяташе да се пързаля безсилно вкопчила се в някой сродник. Сега германката се упражнява, прави осморки сама някъде в ъгъла, докато се появи някой младеж да є помага. Играе тенис и от безопасно място съм я наблюдавал дори да кара двуколка.
Винаги е имала великолепно образование. На осемнайсет години говори два-три езика и е забравила повече, отколкото една средна англичанка е успяла да прочете. Досега това образование е било съвършено безполезно за нея. След женитбата се е оттегляла в кухнята и е бързала да отърси от ума си всичко, за да освободи място за лошо готвене. Но да речем, започне да є идва на ум, че няма защо жената да жертва цялото си съществуване за неблагодарните домакински задължения, както и няма защо някой мъж да превръща себе си единствено в машина за печелене на пари. Да речем, у нея се събуди амбицията да вземе участие в обществения и държавния живот. Тогава влиянието на такава другарка, здрава физически и следователно с буден ум, ще бъде трайно.
Не бива да се забравя, че немецът е извънредно сантиментален и лесно се влияе от своите жени. За него се говори, че бил най-добрият любовник и най-лошият съпруг. Виновна за това е била жената. Омъжеше ли се, германката не само зарязваше романтиката — тя взимаше тупалката и с нея я пропъждаше от къщи. Като момиче никога не е умеела да се облича; като съпруга не носи дори и ония дрехи, които е имала, и започва да се облича с каквото й падне вкъщи — поне такова впечатление оставя. Започва злоумишлено и преднамерено да разваля фигурата си, която често пъти напомня Юнона, и цвета на лицето си, на който би завидял всеки радващ се на добро здраве ангел. Тя продава рожденото си право да буди възхищение и преданост срещу яденето на сладкиши. Всеки следобед можете да я видите в сладкарницата да се тъпче с тлъсти, покрити с каймак торти, към които пие на големи глътки шоколад. За кратко време затлъстява, размеква се, отпуска се и става съвършено безинтересна.
Когато германката се откаже от следобедното си кафе и вечерната бира, когато си наложи достатъчно движение, за да поддържа линията си, и продължи да чете след женитбата нещо друго освен готварската книга, немското правителство ще открие, че има да се справя с една нова и непозната сила.
Пред това, което ще се случи тогава, човек изпитва любопитство. Защото германският народ е още млад и съзряването му е от голяма важност за света. Това е добър народ, обичлив, който би трябвало да помогне много да се направи светът по-добър.
Най-лошото, което може да се каже против немците, е, че си имат своите слабости. Самите те не знаят за това, смятат, че са съвършени, което е глупаво. Отиват дори толкова далеч, че слагат себе си по-високо от англосаксонците; това е непонятно. Човек си казва, че не може да са искрени.
— Те си имат своите качества — каза Джордж, — но тютюнът им е всенароден грях. Аз си лягам.