— Ами Ламята? — разтревожи се Гущерът.
— Дните на Ламята са прочетени! — викна юначното момче и гласът му прокънтя по цялата поляна.
Гущерът запълзя по зидарията на Сухия кладенец — нагоре към гривната, а Най-малкият брат се затече по тревата към овните.
И тъкмо в оня миг, когато черният и белият овен удариха челата си и искри изскочиха от рогата им — Най-малкият брат се хвърли стремително и яхна… черния овен.
Земята мигом се разтвори под краката на овена и той стремглаво почна да пропада надолу.
Потъна в мрака.
ВЕЙХАЙВЕЙ И НЕЙНИЯТ БАЩА
Слънцето се беше вдигнало високо над небосклона, когато княгиня Вейхайвей се пробуди. Най-напред две ръце с дълги нокти раздвоиха кадифените завески на балдахина, направен от черно абаносово дърво и слонова кост. Навън се подаде рошава женска глава. Княгинята протегна лениво голата си ръка и пое огледалото от нощната масичка. Приближи го до лицето си. В огледалото се появиха две сънливи мигави очи и един дълъг нос като чукундур.
Вейхайвей се усмихна. Откри зъбите си, които не бяха твърде за пред хората, и тъй като помисли, че огледалото й прави зъбите грозни — захвърли го към задрямалата котка до порцелановата камина. Котката побягна през отворения прозорец и се спусна в градината по водосточната тръба.
Вейхайвей грабна звънчето от масичката и нервно почна да звъни. Само след един миг в спалнята влязоха една след друга с балетни стъпки осемнайсет слугини и паднаха на колене. В един глас се провикнаха слугините:
— Заповядайте, ваше височество!
Вейхайвей се намери в голямо затруднение, защото сама не знаеше какво иска да заповяда.
— Заповядвам… — почна да мънка тя — заповядвам… заповядвам…
Тогава се обади първата слугиня, за да й помогне:
— Ваше височество е благоволила да забрави какво иска да заповяда. Вие може би ще благоволите да заповядате да ви донесат мляко с шоколад в прозрачна чашка от планински кристал?
Вейхайвей поклати глава отрицателно:
— Тц! Мразя млякото!
— Тогава да ви донесем пържени дробчета от мисикоми в златна чинийка, осемнайсет карата! — предложи първата слугиня.
Вейхайвей пак поклати глава като кон на празни ясли:
— Тц!
— Ах, досетих се! — плесна ръце първата слугиня. — Ще повикам вашата княжеска колесница, пред която бягат дванайсет коне. Тя ще ви откара на синьото езеро да направите една освежителна баня и да си съберете мидени черупки покрай брега.
Вейхайвей проточи глас глезено:
— Не мооога да понасям езерото!
Първата слугиня учудено я попита:
— Защо, хубавичке?
— Защото е пълно с водаааа! — отговори княгинята. Първата слугиня изгледа другарките си и разтвори безпомощно ръце. Умолително дигна очи към Вейхайвей.
— Ваше височество, благоволете да помислите мъничко! Навярно ще си спомните какво искахте да заповядате, когато се пробудихте!
Вейхайвей сбърчи вежди, подпря глава с показалеца си и почна уж да мисли. Очите й зашариха наоколо и паднаха върху разтворената книга. „Български народни приказки“. Изведнъж тя скочи права върху пружинения балдахин и захвана да се друса. Обхвана я голямо веселие, запляска с ръце:
— Досетих се какво, щях, да заповядам! Аз, княгиня Вейхайвей, дъщеря на най-великия цар Патаран, заповядвам вед-на-га да ми се до-не-се ед-на злат-на я-бъл-ка!
Слугините зинаха от удивление. Наведоха се една към Друга и всяка зашепна на ухото на другарката си:
— Златна ябълка! Златна ябълка! Златна ябълка! Вейхайвей тропна с крак сърдито: — Я да мълчите. Вашата господарка иска златна ябълка и туйто!
Тогава първата слугиня рече:
— Ваше височество, позволете да ви обърна внимание, че на Долна земя няма такъв плод.
Но Вейхайвей се развика:
— Има. В приказката пише, че на Горна земя имало едно дърво… После дървото раждало всяка година само по една златна ябълка… После, щом ябълката узреела, Ламята я отнасяла в двореца на сина си. Ох. Искам тазгодишната златна ябълка!
Първата слугиня се опита да я вразуми:
— Но да вземеш ябълка от страшната Ламя е все едно да отнемеш агне от устата на вълка!
Вейхайвей изпухтя:
— Я па тая! Баща ми могъщият цар Патаран, има един милион войници. И като му изпратят отнякъде още сто милиона на помощ, ние ще нападнем Ламята и ще я направим на пух и прах.
За да покаже как ще бъде смачкана Ламята — Вейхайвей стисна зъбите си и удари юмруците си един върху друг. Сетне дигна ръка:
— Повикайте царя!
Първата слугиня се поклони с почит: — Негово Величество не е благоволил да си отвори очите.
— Нека ги отвори! — викна княгинята. — Събудете го! Веднага да дойде!