— А ти прибери дъщеря си в двореца! Веднага!
Царят хвана Вейхайвей за ръката, дръпна я силно и двамата търтиха да бягат, без да се обръщат назад.
Най-малкият брат изкара меча си и бързо закрачи към чешмата. Спря до камъка, където стъпват конниците, за да се качат на конете си, Замахна и го удари. Изскочиха искри. Мечът разсече камъка на две.
Юнакът погледна острието на своето оръжие. — от удара не се виждаше никаква следа.
Обърна се към вековното дърво, направи няколко крачки, повторно дигна меча си и го насочи срещу дънера на дървото, но изведнъж Долови гласовете на орлетата в гняздото, за миг задържа ръката си й наместо да стовари меча върху дънера, удари най-големия страничен клон.
Хлонът изпращя и се строноляса на земята.
Но ето че откъм Ламската гора се зачу шумотевица и грохот, сякаш наближаваше градоносен облак.
Светнаха шест прожектора — очите на Ламята.
Орлетата, уплашени, се скриха в гняздото и там притихнаха.
Цялата земя затътна. Къщите край площада се раздвижиха и търтиха да бягат като живи. Комините им се заклатиха.
Най-малкият брат дигна ръка над челото си, погледна към далечината и рече:
— Ламята иде! Моят час удари!
Само след един миг Ламята прелетя над дървото с гръм и трясък. Всичките клони се огънаха и приведоха, сякаш ги беше налегнала страшна стихия. Крилатата страхотия описа три колела — над дървото и кацна насред площада.
И трите й глави трепереха от ярост. От ноздрите й излизаха пламъци. Опашката й се дигаше и отпускаше неспокойно. Ноктите на краката й стръвно деряха земята, къртеха камъните на площада.
А Юнакът, застанал прав, леко разкрачен, неподвижен, сякаш беше вкаменен, я гледаше неустрашимо. Десницата му стискаше Дръжката на меча, чието острие потреперваше леко, отпуснато надолу.
Наоколо нямаше жива душа. Само едно от орлетата подаде главичка от гняздото и се ококори. То искаше да бъде свидетел на историческия бой.
Троеглавата Ламя извика на три гласа:
— Ти ли си оня, дето ми прониза езика със стрела? Юнакът кимна с глава:
— Аз съм!
— А сега ще получиш, каквото заслужаваш! — с голяма омраза го погледна Ламята и тръгна бавно и застрашително към него.
Кривите й нокти се размърдаха, готови да го разкъсат. Разперените и крила се заклатиха. И колкото повече наближаваше, толкова по-широко се разтваряха челюстите на първата й глава. Показаха се дълги заострени зъби.
Щом усети ламския палещ дъх, Юнакът светкавично отскочи настрана, издигна меча си и със страшна сила го стовари върху източената шия на чудовището.
Едната ламска глава се търкулна отсечена, удари се върху каменните корита на чешмата, отскочи нагоре като футболна топка, и падна в най-крайното корито.
Ламята, притръпнала от болка, нададе страховит рев на два гласа. Цялата земя се раздруса.
Без да се мае, тя разтвори челюстите на втората си глава, грозно зашумя с крилата си, политна слепешката напред, но Юнакът повторно отскочи настрана и мечът му блесна още един път като светкавица.
И втората отсечена глава на Ламята се бухна в коритото до първата.
Тежко ранената страхотия се завъртя бясно около себе си и ревна само с един глас:
— Олелеее!.
Но преди да раздвои челюстите на третата си глава, Юнакът налетя върху нея. За трети път светна мечът му.
— Их!
И последната, ламска глава отхвръкна към коритото.
Победителят избърса с длан челото си, отиде на чешмата, скъса червения печат, хвана желязната запушалка, разклати я, напъна се и я изтегли. Силна водна струя-бликна от чучура. Водата забълбука в коритата. Юнакът подложи под чучура меча си, изми го хубаво и пак го прибра в ножницата.
Тогава от всичките краища на града се втурнаха жени с кобилици и медници, с бакърени гюмчета и кратунки. Всичките тичаха презглава към чешмата и викаха:
— Вода! Вода!
И почнаха да пълнят съдините от чучура, гребяха от пълните корита, плискаха си лицата и очите им горяха от радост.
Дотърчаха й малки деца. Те посрещаха майките си, изправяха се на пръсти, протягаха ръчички, хващаха медниците, навеждаха ги надолу и жадно смучеха. С умиление ги гледаха майките им.
Като видя каква буйна веселба е залюляла целия град, Юнакът се усмихна и се прибра под сянката на орловото дърво. Съблече горната си дреха, постла я до дънера и полегна — да си отдъхне от лютия бой. Сложи ръце под главата си и се загледа към листата, които весело трепкаха, сякаш му ръкопляскаха като зелени ръчички. Погледът му се замрежи. Сънят затвори клепките му.
По едно време го стресна писък на уплашени пилета.
Ламският победител скочи, погледна нагоре към гняздото и видя една змия като копраля — пълзи и съска с отворена уста, наближава гняздото.