— О, да. Напълно уверена!
— Може да не сте видели добре.
— О, стига само да видя перото на шапката му, крайчеца на мантията му, и ще го позная!
Милейди продължаваше да се облича.
— Все едно! Казвате, че този мъж идва тук?
— Да, той влезе.
— Той е или за вас, или за мене.
— О, боже мой! Колко развълнувана изглеждате!
— Да, признавам, аз не съм доверчива като вас, боя се от кардинала.
— Шт! — прошепна госпожа Бонасийо. — Някой иде! И наистина вратата се отвори и влезе игуменката.
— Вие ли пристигате от Булон? — запита тя милейди.
— Да, аз — отвърна милейди, като се мъчеше да възвърне хладнокръвието си. — Кой ме търси?
— Един мъж, който не иска да каже името си, но иде от страна на кардинала.
— И иска да говори с мене ли? — запита милейди.
— Иска да говори с дамата, която пристига от Булон.
— Тогава поканете го, госпожо, моля ви.
— О, боже мой! Боже мой! — възкликна госпожа Бонасийо. — Да не е някоя лоша вест!
— Боя се, че може да е така.
— Ще ви оставя с този непознат, но веднага щом той си отиде, ако позволите, ще се върна.
— Разбира се! Моля ви.
Игуменката и госпожа Бонасийо излязоха.
Милейди остана сама, устремила поглед към вратата. След миг долетя шум от шпори, които звънтяха по стълбището. Стъпките се приближиха, после вратата се отвори и влезе мъж.
Милейди нададе радостен вик — този мъж беше конт дьо Рошфор, верният служител на негово високопреосвещенство.
XXXII
ДВА ДЕМОНА
— Ах! — възкликнаха едновременно Рошфор и милейди. — Вие!
— Да, аз съм.
— И вие пристигате?… — запита милейди.
— От Ла Рошел, а вие?
— От Англия.
— Бъкингам?
— Мъртъв или тежко ранен. Когато заминавах, без да успея да получа нищо от него, един фанатик го уби.
— А! — усмихна се Рошфор. — Каква щастлива случайност! Това ще зарадва много негово високопреосвещенство! Предупредихте ли го?
— Писах му от Булон. Но как попаднахте тук?
— Негово високопреосвещенство, разтревожен, ме прати да ви търся.
— Аз пристигнах едва вчера.
— И какво направихте от вчера?
— Не изгубих времето си.
— О, не се съмнявам в това!
— Знаете ли кого срещнах тук?
— Не.
— Отгатнете.
— Как мога да отгатна?…
— Жената, която кралицата освободи от затвора.
— Любовницата на оня хлапак д’Артанян ли?
— Да, госпожа Бонасийо, чието убежище кардиналът не знаеше.
— Е — каза Рошфор, — ето още една случайност, не по-малко важна от другата. Господин кардиналът е наистина щастлив човек!
— Разбирате каква беше изненадата ми — продължи милейди, — когато се намерих лице срещу лице с тази жена?
— Тя познава ли ви?
— Не.
— Тогава гледа на вас като на чужда. — Милейди се усмихна.
— Аз съм най-добрата й приятелка.
— Кълна се в честта си — каза Рошфор, — само вие, скъпа контесо, можете да извършите такива чудеса!
— И тъкмо навреме, кавалере — додаде милейди, — защото знаете ли какво става?
— Не.
— Утре или други ден ще я потърсят със заповед от кралицата.
— Гледай ти! И кой ще я потърси?
— Д’Артанян и приятелите му.
— Наистина, те ще направят така, че ще ни принудят да ги пратим в Бастилията.
— Защо не сте направили още това?
— Какво да ви кажа! Господин кардиналът има към тези хора някаква слабост, която не разбирам.
— Наистина ли?
— Да.
— Добре! Кажете му следното, Рошфор: кажете му, че разговорът ни в странноприемницата „Червеният гълъбарник“ е бил подслушван от тия четирима мъже; кажете му, че след неговото тръгване единият от тях е дошъл в стаята при мене и ми е измъкнал насила открития лист, който той ми беше дал; кажете му, че те бяха предупредили лорд Уинтър за заминаването ми в Англия, че и този път едва ли не провалиха моята задача, както провалиха задачата с диамантения накит; кажете му, че от тия четирима мъже само двама са опасни — д’Артанян и Атос; кажете му, че третият, Арамис, е любовник на госпожа дьо Шеврьоз — той трябва да остане жив, знаем тайната му и може да бъде полезен, а четвъртият, Портос, е глупак и самохвалко и дори да не се занимава с него.
— Но тези четирима мъже сега трябва да са при обсадата на Ла Рошел.
— И аз мислех като вас, но едно писмо, което госпожа Бонасийо е получила от съпругата на конетабла и има непредпазливостта да ми покаже, ме кара да вярвам, че напротив, тези четирима мъже сега са на път, за да я освободят.