Когато свитата пристигнеше в някой град, четиримата приятели завеждаха краля в жилището му и се прибираха в стаите си или в някоя затънтена кръчма, където нито играеха, нито пиеха. Говореха само тихо, като се озъртаха някой да не ги слуша.
Един ден, когато кралят се спря на пътя за лов със соколи и четиримата приятели по навик, вместо да следят лова, се отбиха в една кръчма на самия път, някакъв мъж, който препускаше с всички сили от Ла Рошел, се спря на вратата, за да изпие чаша вино, и хвърли поглед вътре в стаята, където седяха четиримата мускетари.
— Хей, господин д’Артанян! — извика той. — Вие сте, нали?
Д’Артанян дигна глава и извика радостно. Този мъж, когото наричаше свой призрак, беше непознатият от Мьон, от улица Гробарска и от Арас.
Д’Артанян изтегли шпагата си и се спусна към вратата.
Но този път, вместо да побегне, непознатият скочи от коня си и тръгна срещу д’Артанян.
— Ах, господине — извика момъкът, — най-после ви намерих! Този път няма да ми избягате!
— Нямам такова намерение, господине, тъй като този път аз ви търсех. В името на краля арестувам ви. Трябва да ми предадете шпагата си, господине, и то без съпротива. Отнася се до главата ви, предупреждавам ви.
— Кой сте вие? — запита д’Артанян, като отпусна шпагата си, но без да я предаде.
— Аз съм кавалерът дьо Рошфор — отвърна непознатият, — телохранител на господин кардинал дьо Ришельо, и имам заповед да ви заведа при негово високопреосвещенство.
— Ние се връщаме при негово високопреосвещенство, господин кавалере — намеси се Атос, като се приближи, — и вие ще приемете думата на господин д’Артанян, че той няма да избяга, а ще отиде право в Ла Рошел.
— Трябва да го предам в ръцете на стражата, която ще го заведе в лагера.
— Ние ще му бъдем стража, господине, даваме честната си дума на благородници. Но даваме също честната си дума на благородници — добави Атос, като сбърчи вежди, — че господин д’Артанян няма да се отдели от нас.
Кавалерът дьо Рошфор се обърна и видя, че Портос и Арамис са застанали между него и вратата — той разбра, че е в ръцете на тези четирима мъже.
— Господа — каза той, — ако господин д’Артанян иска да ми предаде шпагата си и присъедини честната си дума към вашите, ще приема обещанието ви да заведете господин д’Артанян в главната квартира на негово високопреосвещенство господин кардинала.
— Давам ви честната си дума, господине — отвърна д’Артанян, — а ето и шпагата ми.
— Това много ме улеснява, господа — добави Рошфор, — тъй като трябва да продължа пътя си.
— Ако отивате да се срещнете с милейди — забеляза студено Атос, — излишно е, няма да я намерите.
— Какво се е случило с нея? — запита бързо Рошфор.
— Върнете се в лагера и ще узнаете.
Рошфор се позамисли, после, понеже бяха само на един ден път от Сюржер, където кардиналът щеше да посрещне краля, реши да последва съвета на Атос и да се върне с тях.
Освен това завръщането му даваше и едно предимство, да бди сам над пленника си.
Тръгнаха пак на път.
На другия ден в три часа следобед стигнаха в Сюржер. Кардиналът чакаше там Луи XIII. Министърът и кралят си размениха много любезности, поздравиха се за щастливия случай, който избавяше Франция от упорития враг, който бунтуваше срещу нея цяла Европа. След това кардиналът, предупреден от Рошфор, че д’Артанян е арестуван, бързаше да го види, затова се сбогува с краля, като го покани да разгледа на следния ден работите на дигата, които бяха привършени.
Като се прибираше вечерта в щаба си при моста Ла Пиер, кардиналът видя пред вратата на къщата, в която живееше, д’Артанян изправен без шпага и тримата мускетари въоръжени.
Този път, понеже силата беше на негова страна, той ги погледна строго и даде знак с поглед и с ръка на д’Артанян да го последва.
Д’Артанян се подчини.
— Чакаме те, д’Артанян — каза Атос достатъчно високо, за да го чуе кардиналът.
Негово високопреосвещенство сбърчи вежди, спря се за миг, после продължи пътя си, без да промълви нито дума.
Д’Артанян влезе след кардинала. Вратата зад д’Артанян беше охранявана.
Негово високопреосвещенство влезе в стаята, която му служеше за кабинет, и даде знак на Рошфор да въведе младия мускетар.
Рошфор изпълни поръчката и се оттегли.
Д’Артанян остана сам с кардинала; това беше второто му свиждане с Ришельо, а по-късно си признаваше, че бил твърдо убеден, че ще бъде последното.