От друга страна, престъпленията, могъществото и адските способности на милейди го бяха плашили много пъти. Той сякаш изпитваше някаква скрита радост, че се е избавил завинаги от този опасен съучастник.
Той скъса бавно листчето, което д’Артанян му бе подал така великодушно.
„Загубен съм“ — помисли си д’Артанян.
И се поклони дълбоко на кардинала, сякаш казваше: „Господи, да бъде волята ти“.
Кардиналът се приближи до масата и без да сяда, написа няколко реда на един пергамент, две трети от който бяха вече попълнени, и сложи печата си.
„Това е присъдата ми — каза си д’Артанян. — Той ми спестява неприятностите в Бастилията и протаканията в съда. Това е все пак много любезно от негова страна.“
— Вземете, господине — рече кардиналът на момъка, — взех ви един открит лист и ви връщам друг. В този указ липсва името, вие сам ще го напишете.
Д’Артанян взе нерешително листа и хвърли поглед върху него.
Беше указ за производство в чин мускетарски поручик. Д’Артанян падна в нозете на кардинала.
— Монсеньор — заяви той, — животът ми ви принадлежи, разполагайте с него отсега нататък; но аз не заслужавам тази милост, която ми оказвате: имам трима приятели, които имат повече заслуги от мене и са по-достойни…
— Вие сте славен момък, д’Артанян — прекъсна го кардиналът, като го потупа приятелски по рамото, доволен, че е покорил тоя буен момък. — Правете, каквото искате с този указ. Само не забравяйте, името не е вписано, но аз го давам на вас.
— Никога няма да забравя — отвърна д’Артанян. — Ваше високопреосвещенство, можете да бъдете уверен в това.
Кардиналът се обърна и извика.
— Рошфор!
Кавалерът, който навярно се намираше зад вратата, влезе веднага.
— Рошфор — каза кардиналът, — пред вас е господин д’Артанян; аз го приемам в числото на своите приятели; така, целунете се и бъдете разумни, ако държите на главите си.
Рошфор и д’Артанян се целунаха с крайчеца на устните си; но кардиналът беше там и ги наблюдаваше с бдителното си око.
Излязоха заедно от стаята.
— Ще се видим пак, нали, господине?
— Когато пожелаете — рече д’Артанян.
— Ще имаме случай — отвърна Рошфор.
— Какво има? — запита Ришельо, като отвори вратата. Двамата мъже се усмихнаха, стиснаха си ръце и се поклониха на негово високопреосвещенство.
— Почнахме да губим търпение — обади се Атос.
— Ето ме, приятели! — отвърна д’Артанян. — Не само свободен, но и облагодетелствуван.
— Ще ни разкажете ли всичко?
— Още тази вечер.
И наистина още същата вечер д’Артанян отиде у Атос и го свари да изпразва бутилката с испанско вино, занимание, което той изпълняваше всяка вечер, като че свещенодействуваше.
Той му разказа какво се беше случило между него и кардинала и извади указа от джоба си.
— Ето, драги ми Атос, вземете — каза той, — пада ви се по право.
Атос се усмихна със своята кротка, прелестна усмивка.
— Приятелю — заяви той, — за Атос това е много; за конт дьо ла Фер е много малко. Запазете този указ, той е ваш; за съжаление вие го заплатихте много скъпо.
Д’Артанян излезе от стаята на Атос и отиде при Портос. Свари го облечен в разкошна, богато обшита дреха да се оглежда пред огледалото.
— Аха! — зарадва се Портос. — Вие ли сте, драги приятелю! Как намирате, отива ли ми тази дреха?
— Много — отвърна д’Артанян, — но аз дойдох да ви предложа една дреха, която ще ви отива много повече.
— Каква? — запита Портос.
— Униформата на мускетарски поручик.
Д’Артанян разказа на Портос за срещата си с кардинала, извади от джоба си указа и каза:
— Ето, драги, впишете тук името си и ми бъдете добър началник.
Портос хвърли поглед върху указа и го върна на д’Артанян за голяма изненада на момъка.
— Да — отговори Портос, — това би ме поласкало много, но няма да се радвам дълго на тази милост. През нашето пътуване до Бетюн мъжът на моята дукеса починал; така че, драги мой, сандъкът на покойния ми протяга ръце и аз ще се оженя за вдовицата. Ето, меря си венчалната дреха. Запазете чина поручик за себе си, драги, запазете го.
И той върна указа на д’Артанян.
Момъкът отиде у Арамис.
Намери го на колене пред един аналой, опрял чело на отворения си молитвеник.