Той му разказа за свиждането си с кардинала и извади за трети път от джоба си указа:
— Вие, нашият приятел, нашето светило, нашият невидим покровител — каза той, — приемете този указ; вие го заслужавате най-много от всички ни със своята мъдрост и със съветите си, които винаги биваха увенчавани с толкова добър успех.
— Уви, драги приятелю! — въздъхна Арамис. — Последните ни приключения ме отвратиха напълно от живота и от шпагата. Този път решението ми е безвъзвратно: след обсадата ще постъпя в ордена на лазаристите. Запазете указа, д’Артанян, военната служба ви подхожда, вие ще бъдете храбър и предприемчив военачалник.
Д’Артанян, с насълзени от благодарност и светнали от радост очи, се върна при Атос, който продължаваше да седи до масата и да разглежда на светлината на лампата последната си чаша малага.
— Е! — рече той. — Те също ми отказаха.
— То е, защото никой, скъпи приятелю, не е по-достоен от вас.
И той взе перо, вписа в указа името на д’Артанян и му го подаде.
— И така, няма да имам вече приятели — каза младежът, — уви, няма да имам нищо, само горчиви спомени…
И той опря глава на ръцете си, а по страните му се плъзнаха две едри сълзи.
— Вие сте млад — отвърна Атос — и има време горчивите ви спомени да станат приятни!
ЕПИЛОГ
Ла Рошел без помощта на английската флота и на войската, обещана от Бъкингам, се предаде след една година обсада. На 28 октомври 1628 година бе подписана капитулацията.
Кралят влезе в Париж на 23 декември същата година. Посрещнаха го тържествено, сякаш се връщаше от победа над врагове, а не над французи. Той влезе през предградието Сен Жак под сводове зеленина.
Д’Артанян встъпи в новата си длъжност. Портос напусна службата и се ожени на следната година за госпожа Кокнар: тъй желаният сандък съдържаше осемстотин хиляди ливри.
Мускетон бе облечен във великолепна ливрея и получи удоволствието, удоволствие, за което бе мечтал през целия си живот, да стои отзад на позлатена карета.
След едно пътуване в Лотарингия Арамис изчезна изведнъж и престана да пише на приятелите си. По-късно научиха от госпожа дьо Шеврьоз, която разказала на двама-трима свои любовници, че се бил подстригал в някакъв манастир в Нанси. Базен стана послушник.
Атос служи мускетар под началството на д’Артанян до 1631 година — по това време, след едно пътуване в Турен той също напусна службата под предлог, че е получил малко наследство в Русийон. Гримо последва Атос. Д’Артанян се би три пъти с Рошфор и го рани три пъти.
— Ще ви убия навярно четвъртия път — каза му той, като му подаде ръка, за да го вдигне.
— По-добре ще бъде и за вас, и за мене, да свършим дотук — отвърна раненият. — Дявол да го вземе! Аз съм ви малко по-добър приятел, отколкото предполагате, защото още след първата ни среща можех да кажа една дума на кардинала и да наредя да ви отсекат главата.
Този път се целунаха, но от сърце и без задни мисли.
Планше получи от Рошфор чин гвардейски сержант.
Господин Бонасийо си живееше много спокойно, без да знае изобщо какво е станало с жена му и без да се тревожи никак за нея. Един ден той има неблагоразумието да напомни на кардинала за себе си; кардиналът заповяда да му предадат, че ще се погрижи да не му липсва вече никога нищо.
И наистина на следния ден господин Бонасийо, като излезе в седем часа вечерта, за да отиде в Лувър не се яви вече на улица Гробарска: мнението на онези, които изглеждаха най-добре осведомени, беше, че той е получил храна и квартира в някой кралски замък за сметка на щедрия кардинал.