Портос твърдеше, че такова занимание е доказателство за разсъдливост и съзерцателност и го беше взел без друга препоръка. Величественият вид на благородника, при когото мислеше, че ще постъпи, съблазни Планше — така се казваше пикардиецът; той се разочарова малко, когато видя, че мястото е заето вече от негов събрат, наречен Мускетон, и когато Портос му обясни, че макар и домакинството му да е голямо, не му са нужни двама слуги и той ще трябва да постъпи на служба при д’Артанян. Но когато прислужваше на обеда, който даваше неговият господар, и видя гасконеца да вади от джоба си цяла шепа злато, за да плати, той реши, че щастието му е осигурено и благодари на небето, че е попаднал на такъв Крез; той остана с това убеждение и след обеда, с чиито останки бе възнаграден за дългия си пост. Но вечерта, когато оправяше леглото на своя господар, златните мечти на Планше се изпариха. В квартирата, която се състоеше от спалня и антре, имаше само едно легло. Планше легна в антрето върху одеяло, измъкнато от леглото на д’Артанян, от което д’Артанян трябваше да се лиши.
Атос също имаше слуга, когото беше възпитал да му служи по много особен начин. Наричаше се Гримо. Този достоен господин беше много мълчалив. Разбира се, става дума за Атос. От пет или шест години, откакто живееше в тясна близост с другарите си Портос и Арамис, те често го бяха виждали да се усмихва, но никога не бяха го чували да се смее. Речта му беше стегната и изразителна — казваше винаги това, което искаше да каже, нищо друго — никакви празни приказки, притурки и украшения. Казваше само същественото, без никакви подробности.
При все че Атос беше едва тридесетгодишен и беше с прекрасна външност и душа, никой не знаеше да има любовница. Никога той не говореше за жени, но не пречеше на другите да говорят пред него за тях, макар че беше лесно да се разбере, че такива разговори му бяха много неприятни. Той се намесваше в тия разговори само със злъчни думи и забележки, пропити с ненавист към хората. Неговата сдържаност, неговата необщителност и мълчаливост го правеха почти старец: и за да не нарушава привичките си, той беше приучил Гримо да му се подчинява само при едно движение или при леко помръдване на устните. Говореше му само в извънредни случаи.
Понякога Гримо, който се боеше от господаря си като от огън, макар че беше много привързан към него и се прекланяше пред неговия ум, мислеше, че е разбрал напълно желанието му, втурваше се да изпълни дадената заповед и вършеше точно обратното. Тогава Атос вдигаше рамене и без да се ядосва, напляскваше Гримо. В такива дни той говореше по-малко.
Портос, както сте забелязали, беше пълна противоположност на Атос: не само че говореше много, но говореше гръмко; всъщност — трябва да му отдадем тая справедливост — безразлично му беше дали го слушат или не; говореше заради самото удоволствие да говори и да се слуша, говореше за всичко, но не и за наука, като се оправдаваше с вкоренената омраза към учените, която изпитвал още от дете, както казваше той. Видът му не беше тъй величествен като на Атос и съзнанието за това превъзходство на Атос в началото на тяхното познанство често го караше да бъде несправедлив към благородника, когото той се мъчеше тогава да надмине с блестящото си облекло. Но със скромната си мускетарска униформа и само с начина, по който отхвърляше главата си назад и пристъпваше, Атос веднага заемаше полагаемото му се място и оставяше натруфения Портос на заден план. Портос се утешаваше, като изпълваше чакалнята на господин дьо Тревил и караулното помещение в Лувър разкази за любовните си успехи, за което Атос никога не говореше. И сега, след като беше преминал от жените на съдиите към жените на прославените военни, от жената на чиновника към баронесата, Портос говореше вече само за някаква чуждестранна принцеса, която била много увлечена по него.
Една стара поговорка казва: „Какъвто господарят, такъв и слугата“. Затова нека оставим Гримо, слугата на Атос, и да спрем вниманието си върху Мускетон, слугата на Портос.
Мускетон беше нормандец и господарят му бе сменил миролюбивото му име Бонифас с много по-звучното Мускетон. Той постъпи на служба у Портос, при условие че ще получава само квартира и облекло, но те да бъдат великолепни; искаше само два свободни часа на ден, за да упражнява някакъв занаят и така да задоволява останалите си нужди. Портос беше приел предложението, условието му бе изгодно. От старите си дрехи и излишните си мантии той поръчваше облекло на Мускетон и благодарение на един много опитен шивач, който обръщаше дрехите му и ги правеше като нови и чиято жена бе подозирана, че иска да отучи Портос от аристократичните му привички, Мускетон вървеше след своя господар доста прилично облечен.