— И повярвайте — заяви Атос, — трябва да си признаем, че този англичанин заслужава да бъде обичан. Никога не съм виждал по-благородна осанка.
— Не бива да забравяте, че той се облича най-хубаво от всички — забеляза Портос. — Бях в Лувър, когато той хвърляше бисери, и, кълна се в честта си, взех два, които продадох по десет пистола парчето. Ти, Арамис, познаваш ли го?
— Така добре, както и вие, господа, защото бях един от тези, които го арестуваха в Амиенската градина, където ме заведе господин дьо Пютанж, оръженосецът на кралицата. Тогава бях в семинарията и това приключение ми се видя обидно за краля.
— Това не би ми попречило — заяви д’Артанян, — ако знаех къде е Бъкингамския дук, да го уловя за ръката и да го заведа при кралицата, па било само за да накарам господин кардинала да побеснее, защото нашият истински, нашият единствен и вечен враг, господа, е кардиналът и ако успеем да намерим начин да му скроим някоя жестока шега, уверявам ви, готов съм на драго сърце да дам и главата си.
— Д’Артанян — запита Атос, — търговецът каза ли ви, че кралицата се бои да не са довели тук Бъкингам с лъжливо писмо?
— Да, тя се опасява от това.
— Почакайте — каза Арамис.
— Какво? — запита Портос. — Продължавайте, искам да си припомня някои обстоятелства.
— А сега аз съм убеден — заяви д’Артанян, — че отвличането на тази прислужница на кралицата е свързано със събитията, за които говорим, а може би и с присъствието на господин Бъкингам в Париж.
— Гасконецът е пълен с идеи — забеляза възхитен Портос.
— Много обичам да го слушам — каза Атос. — Неговото наречие ме забавлява.
— Господа, слушайте — започна Арамис.
— Да чуем Арамис — казаха тримата другари.
— Вчера бях при един учен доктор богослов, с когото се съветвам понякога за моите проучвания…
Атос се усмихна.
— Той живее в един пуст квартал — продължи Арамис, — наклонностите му, занятието му изискват това. И тъкмо когато излизах от тях…
Тук Арамис млъкна.
— Е? — запитаха слушателите му. — Какво стана, когато излизахте от тях?
Арамис сякаш направи усилие да се овладее като човек, който се е впуснал в лъжата и се спира пред някоя непредвидена пречка. Но очите на тримата му другари бяха впити в него, те бяха наострили уши и нямаше как да отстъпи.
— Този доктор има племенница — продължи Арамис.
— А! Има племенница! — прекъсна го Портос.
— Много почтена дама — заяви Арамис. Тримата приятели започнаха да се смеят.
— Ако се смеете или ако се съмнявате — поде Арамис, — няма да узнаете нищо повече.
— Ние сме вярващи като мохамедани и неми като гробове — заяви Атос.
— Продължавам тогава — започна пак Арамис. — Тази племенница спохожда понякога чичо си. Вчера тя случайно беше там по същото време, когато бях и аз, и трябваше да й предложа услугите си да я заведа до каретата й.
— О! Племенницата на доктора има и карета? — прекъсна го Портос, който имаше и тоя голям недостатък, че не можеше да си държи езика. — Добро познанство, приятелю.
— Портос — продължи Арамис, — забелязвал съм ви вече няколко пъти, че сте много нескромен, а това ви вреди пред жените.
— Господа, господа — обади се д’Артанян, който съзираше вече същността на приключението, — работата е сериозна. Нека се помъчим да не се шегуваме, ако е възможно. Продължавайте, Арамис, продължавайте.
— Изведнъж едър мъж, мургав, с външност на благородник… също като вашия непознат, д’Артанян…
— Може да е бил същият — каза д’Артанян.
— Възможно е — продължи Арамис — … се приближи до мене, придружен от пет-шест души, които вървяха на десет крачки зад него, и най-учтиво ми каза: „Господин дук и вие, госпожо“ — продължи той, като се обърна към дамата, която ме беше хванала подръка…
— Към племенницата на доктора ли?
— Тихо, Портос! — обади се Атос. — Вие сте непоносим.
— „Благоволете да се качите в каретата, без да се противите, без да вдигате никакъв шум.“
— Той ви е взел за Бъкингам! — извика д’Артанян.
— И аз мисля така — отвърна Арамис.
— А дамата? — запита Портос.
— Помислил, че е кралицата! — каза д’Артанян.
— Точно така — съгласи се Арамис.
— Този гасконец е същински дявол! — извика Атос. — Нищо не може да му избегне.
— Наистина — каза Портос, — че по ръст и походка Арамис прилича на красивия дук. Но струва ми се, че мускетарската униформа…