— Аз бях с извънредно голяма мантия — каза Арамис.
— През месец юли, дявол да го вземе! — каза Портос. — Да не би докторът да се бои, че може да те познаят?
— Разбирам, че шпионинът се е излъгал по външността — забеляза Атос. — Но лицето…
— Носех широкопола шапка — каза Арамис.
— Ах, гледай ти! — извика Портос. — Колко предпазни мерки за изучаване на богословието!
— Господа, господа — обади се д’Артанян, — да не губим времето си в шеги. Да се пръснем и да потърсим жената на търговеца, там е ключът на интригата.
— Жена с толкова ниско положение! Мислите ли, д’Артанян? — запита Портос, като сви презрително устни.
— Тя е кръщелница на Ла Порт, доверения камердинер на кралицата. Не ви ли казах това, господа? Всъщност може би Нейно Величество е имала съображения да търси този път опора в по-нискостоящи. Високите глави се виждат отдалеч, а кардиналът има добро зрение.
— Добре — съгласи се Портос, — но най-напред се уговорете с търговеца, и то за добра цена.
— Излишно е — каза д’Артанян. — Мисля, че ако той не ни плати, ще ни платят добре отдругаде.
В този миг бързи стъпки отекнаха по стълбата, вратата се отвори с трясък и нещастният търговец се втурна в стаята, където ставаше съвещанието.
— Ах, господа! Спасете ме! — извика той. — За бога, спасете ме! Четирима души дойдоха да ме арестуват. Спасете ме, спасете ме!
Портос и Арамис станаха.
— Почакайте! — извика д’Артанян, като им направи знак да приберат полуизтеглените си шпаги в ножниците. — Почакайте, тук не е нужна храброст, а предпазливост.
— Все пак — викна Портос — ние няма да допуснем…
— Оставете д’Артанян да действува, както намери за добре — каза Атос. — Повтарям, той е най-умният между нас и аз заявявам, че ще му се подчиня. Прави, каквото искаш, д’Артанян.
В този миг на вратата на антрето се появиха четирима гвардейци, но като видяха четиримата мускетари прави, с шпаги на пояса, не посмяха да влязат.
— Влезте, господа, влезте — извика им д’Артанян. — Тук вие сте в моя дом, а ние всички сме верни слуги на краля и на господин кардинала.
— Тогава, господа, вие няма да ни попречите да изпълним получените заповеди, нали? — запита този, който изглежда, бе началник на отряда.
— Напротив, господа, дори ще ви помогнем, ако е необходимо.
— Какво говори той? — промърмори Портос.
— Ти си глупак — прошепна Атос. — Мълчи!
— Но вие ми обещахте… — промълви съвсем тихо бедният търговец.
— Ние ще можем да ви спасим само ако останем свободни — отвърна бързо и съвсем тихо д’Артанян, — а ако се опитаме да ви защитим, ще ни арестуват заедно с вас.
— Струва ми се обаче…
— Елате, господа, елате — извика високо д’Артанян. — Аз нямам никакви причини да защищавам господина. Днес го видях за пръв път и знаете ли по какъв случай — той сам ще ви каже: дойде да ми иска наем за квартирата. Вярно ли е, господин Бонасийо? Отговорете!
— Това е чистата истина — извика търговецът, — но господинът не казва…
— Нито дума за мене, нито за приятелите ми, а особено за кралицата, или ще погубите всички, без да се спасите. Хайде, господа, хайде, отведете този човек!
И д’Артанян блъсна смаяния търговец в ръцете на гвардейците и му каза:
— Вие сте негодник, драги мой! Да искате пари от мен! От един мускетар! В затвора! Повтарям ви, господа, заведете го в затвора и го задръжте там, колкото може по-дълго, за да имам време да му платя.
Полицаите го отрупаха с благодарности и отведоха жертвата си.
Когато почнаха да слизат по стълбата, д’Артанян потупа началника им по рамото:
— Няма ли да пийнем за наше здраве! — каза той, като напълни две чаши божансийско вино, получено от щедрия господин Бонасийо.
— Това е голяма чест за мене — каза началникът — и приемам с благодарност.
— Това за ваше здраве, господин… как се казвате?
— Боаренар.
— Господин Боаренар!
— За ваше здраве, благороднико, а вие как се казвате, ако обичате?
— Д’Артанян.
— За ваше здраве, господине!
— А най-вече — извика д’Артанян, сякаш увлечен от възторга си — за здравето на краля и кардинала!
Началникът може би щеше да се усъмни в искреността на д’Артанян, ако виното беше лошо, но виното беше хубаво и той му повярва.
— Що за низост допуснахте — запита Портос, когато полицейският началник догони подчинените си и четиримата приятели останаха сами. — Срамота! Четирима мускетари да оставят да арестуват пред тях един нещастник, който моли за помощ! Благородник да пие с полицай!